О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 04.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1173/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. А. като пълномощник на И. Г. К., против решение № 373 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 1477/08 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 4 от 14.03.2008 г. по гр.д. № 222/06 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. Г. К., че Г. М. К., Ш. М. К. и К. М. С. са собственици на основание давностно владение и наследствено правоприемство на следния недвижим имот: нива с площ 0.903 дка, находяща се в м.”Реални граници- 18ж”, имот № 013005 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК / в редакция преди изм. ДВ бр.100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК за обжалваемост на делата по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права.
В закона не е дадена легална дефиниция на понятието “обжалваем интерес”, но според приетото в правната доктрина и в съдебната практика, под това понятие следва да се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право.
В случая данъчната оценка на процесния недвижим имот, видно от удостоверение № 4655 от 23.11.2006 г. на [община], “Местни данъци и такси” е 972.30 лв., откъдето следва, че и обжалваемият интерес е под определения в чл. 280, ал.2 ГПК преди изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г. размер. Затова касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба, подадена от адв. Н. А. като пълномощник на И. Г. К., против решение № 373 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 1477/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1173/09 г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: