8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София 31.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5778/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 995 от 22.05.2014 г. по гр.д. № 486/2014 г. на Софийския апелативен съд е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 30.10.2013 г. по гр.д. № 695/2011 г. , и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по иска на [фирма], че ЖСК ” Технология на металите” не е носител на правото на строеж върху недвижим имот с площ 3 637 кв.м, находящ се в [населено място], между улиците “М.”, [улица]и “С.”, включващ имоти пл.№ 470, 472,473 и 474, парцел І, кв. 93 по плана на [населено място], м. ”С.”, учредено по силата на заповед № ДИ-32-00038/91 от 22.07.1991 г. на Председателя на ВИК при Общински съвет “С.”- София и договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, сключен на 05.08.1991 г. между председателя на ВИК при Общински съвет “С.” и ЖСК “Технология на металите”, поради погасяването му по давност на основание чл. 67, ал.1 ЗС.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ЖСК ”Т.” със седалище [населено място]. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. К. поддържа, че ищецът [фирма] не е собственик на недвижимия имот, върху който е било учредено право на строеж на кооперацията, поради което няма правен интерес от предявения установителен иск. На следващо място твърди, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че правото на строеж е погасено поради неупражняването му в определения от закона давностен срок, без да вземе предвид, че са били налице обективни пречки за реализирането му и основания за неговото спиране и прекъсване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, приподписано от адв. К. М., касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1/ Дали конститутивното действие на вписването по чл. 231, ал.4 ТЗ води до отлагане на влизането в сила на решението на общото събрание на акционерите или само до отлагане на момента на действието му по отношение на трети лица; 2/ Дали вписването на решението за намаляване на капитала на търговско дружество има конститутивно действие и по отношение на прехвърлителния ефект на извадените от капитала на дружеството имоти; 3/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 51, ал.9 ЗОбС за случаи на извадени от капитала на общинските дружества имоти преди приемането на цитираната разпоредба; 4/ Дали разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ може да се приложи по аналогия за неуредените преди влизане в сила на чл. 51, ал.9 ЗОбС случаи на изваждане на общински имоти от капитала на търговските дружества; 5/ Какъв е правният ефект от наличието на обективни пречки за реализиране на правото на строеж по отношение течението на срока по чл. 67 ЗС; 6/ Какъв е правният ефект от признаването на съществуването на правото на строеж спрямо погасителната давност за това право.
В изложението на основанията за касационно обжалване, приподписано от адв. Д. З., са поставени и следните въпроси: 1/ При какви условия е допустимо спиране и прекъсване на давността по чл. 67 ЗС и при какви случаи същата се погасява; 2/ Дали висящите дела между лица с реституционни претенции и компетентния административен орган се явяват действителна пречка за започване на строителството в хипотезата, когато издаденото разрешение за строеж обхваща и имоти, за които са налице такива претенции; 3/ Н. на решението на принципала за изваждане на недвижим имот от капитала на търговско дружество с общинско имущество съставлява ли злоупотреба с права и в тази хипотеза произвежда ли вещноправно действие решението за изваждане на недвижимия имот от капитала на търговското дружество.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява чрез своя представител становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е установено и не е било спорно между страните, че със заповед № ДИ-32-00-38/91 г. от 22.07.1991 г. на Председателя на ВИК при Общински съвет ”С.” е наредено да се отстъпи възмездно право на строеж на ЖСК ”Технология на металите” върху държавна земя от 10 717.74 кв.м в кв. 93,[жк]за построяване на жилищни блокове № 55 и 56, състоящ се от две тела, ориентирани в посока североизток към [улица]. На 05.08.1991 г. между председателя на ВИК и ЖСК е сключен договор за отстъпване на право на строеж. На 18.08.1991 г. е издадено разрешение за строеж, а на 13.09.1991 г. е издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво. Със заповед от 07.07.1992 г. на кметския наместник на Община “С.”- София е разпоредено спиране на строителството на обекта на ЖСК поради несъответствие на строителните книжа с разпоредбите на Наредба № 5.
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че съгласно изменението на застроителния план от 1987 г., петната на предвидените за изграждане два жилищни блока са ситуирани успоредно на [улица]между [улица]и [улица]/ сега [улица]/ и представляват част от парцел І – за комплексно жилищно строителство. Спорният имот е с площ около 3 637 кв.м и включва имот без планоснимачен номер и бивши имоти пл.№ 470, 472, 473 и 474 в УПИ І. Установено е въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че за имот пл.№ 470 е била подадена молба от бившия собственик за отмяна на отчуждаването, по която е постановен отказ, потвърден с решение от 30.01.1997 г. по адм.д. № 93/94 на Софийски градски съд. Била е подадена и молба за отмяна на отчуждаването на имот пл.№ 473, по която има постановен отказ, връчен на 03.01.1994 г., който не е бил обжалван. За имоти пл.№ 472 и 474 не са били подавани молби за реституция.
Със заповед от 27.10.2003 г. главният архитект на София отказал да одобри инвестиционен проект за изграждане на жилищната сграда на ЖСК ”Технология на металите”, по съображения, че след спиране на строителството сградата не е била реализирана, поради което правото на строеж е погасено по силата на закона и договорът за учредяване на право на строеж е загубил правно действие.
Ищецът [фирма] е търговско дружество с общинско имущество. По делото е установено, че с решение на Столичния общински съвет от 30.10.2000 г. капиталът на дружеството е увеличен чрез внасяне като непарична вноска на недвижими имоти по приложение № 2 към решението, сред които е процесният недвижим имот с площ от около 3 637 кв.м. Решението за увеличаване на капитала е вписано в търговския регистър. На 28.07.2005 г. Столичният общински съвет е взел решение за намаляване на капитала на дружеството със стойността на процесния имот и обезсилване на съответния брой акции. Това решение не е вписано в търговския регистър.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Обосновал е извода си с това, че съгласно чл. 231, ал.4 ТЗ решенията за увеличаване и намаляване на капитала имат действие от вписването им в търговския регистър и след като решението от 2005 г. за намаляване на капитала на ищцовото дружество чрез изваждане на процесния имот не е вписано, то същият продължава да е в патримониума на ищеца. Приел е също, че разпоредбата на чл. 51, ал.9 ЗОбС/ преди изм. ДВ бр. 45/2012 г./, съгласно която имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие, придобиват статут на частна общинска собственост от влизането в сила на решението на общинския съвет за намаляване на капитала, в случая не може да намери приложение, тъй като нормата е приета след 2005 г. и няма обратно действие.
За да направи извод, че учреденото в полза на ЖСК право на строеж е погасено поради неупражняването му в срока по чл. 67, ал.1 ЗС, въззивният съд е приел, че давностният срок не е бил спрян на основание чл. 115, б. “ж” ЗЗД, тъй като водените съдебни дела между претендиращите реституция на имотите бивши собственици и съответния административен орган, не съставляват “процес относно вземането” по смисъла на цитираната разпоредба, още повече, че по тези дела не е била постановена мярка спиране на строителството. От друга страна, реституционните дела сами по себе си не могат да бъдат обективна пречка за реализиране на строежа. Изложил е съображения, че пречка за строителството са били издадените през 1992 г. заповед, с която същото е било спряно, както и отказът на главния архитект да одобри инвестиционния проект на ЖСК, но отстраняването им е било задължение на ответника и при липса на данни същият да е проявил активност, като приведе строителните книжа в съответствие със законовите изисквания, респ. да обжалва заповедта на главния архитект, е направил извод, че правото на строеж е погасено по давност поради неупражняването му.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса дали конститутивното действие на вписването по чл. 231, ал.4 ТЗ води до отлагане на влизането в сила на решението на общото събрание на акционерите или само до отлагане на момента на действието му по отношение на трети лица. За да обоснове разрешаването му с обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС, касаторът се позовава на решение № 39 от 15.04.2011 г. по т.д. № 52682010 г. на ТК, І т.о. и решение № 690 от 03.12.2008 г. по т.д. № 349/08 г. на ТК, ІІ т.о., в които е застъпено принципното разбиране, че при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в търговския регистър на определени обстоятелства, решението на общото събрание поражда незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството, като предвидения конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само по отношение на трети за същото лица. К. ЖСК ”Технология на металите” има качеството на трето лице, което означава според цитираната практика, че решението за намаляване на капитала ще прояви действие от момента на вписването му, съгласно чл. 231, ал.4 ТЗ. На настоящият състав са служебно известни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, в които последователно се застъпва тезата, че до вписването му в търговския регистър, решението за намаляване на капитала не поражда правно действие. В този смисъл напр. решение № 81 от 28.11.2011 г. по т.д. № 674/09 г. на ІІ т.о., решение № 72 от 16.09.2013 г. по т.д. № 925/11 г. на ІІ т.о., решение № 149 от 04.10.2013 г. по т.д. № 1181/11 г. на ІІ т.о., които третират сходна на разглежданата хипотеза. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по следващия материалноправен въпрос – дали вписването на решението за намаляване на капитала на търговско дружество има конститутивно действие и по отношение на прехвърлителния ефект на извадените от капитала на дружеството имоти. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е изложил правни доводи в подкрепа на тезата си, че решението за намаляване на капитала има вещноправно действие. Законът не свързва пряко намаляването на капитала на акционерното дружество със стойността на част от имуществото, което го покрива, с промяна на собствеността върху това имущество. Такова вещнопрехвърлително действие на решението за намаляване на капитала е предвидено с разпоредбата на чл. 51, ал.9 ЗОбС/ ДВ бр. 54/2008 г./ по отношение намаляването на капитала на едноличните търговски дружества с общинско имущество със стойността на имоти и вещи или вещни права, които са внесени като непарична вноска в капитала им. Същата обаче има материалноправен характер и доколкото няма изрична разпоредба, с която да й е придадено обратно действие, тя действа занапред / чл. 14, ал.1 ЗНА/. В случая решението за намаляване на капитала на ищцовото дружество със стойността на процесния недвижим имот, внесен като апортна вноска, и за обезсилване на съответния брой акции, е взето през 2005 г., т.е. преди приемането на цитираната разпоредба. При постановяване на обжалваното решение тези обстоятелства са взети предвид.
Посочените по- горе правни въпроси съвпадат по смисъл и съдържание с третия въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, приподписано от адв. д. З., по който също не следва да се допуска касационно обжалване по вече изложените съображения.
Въпросът за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ към неуредените преди влизане в сила на чл. 51, ал.9 ЗОбС случаи на изваждане на общински имоти от капитала на търговските дружества, е неясно формулиран. Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ регламентира предпоставките за трансформиране на правото на собственост върху имуществото – държавна собственост, внесено в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество, от собственост на държавата в собственост на едноличното търговско дружество, докато разпоредбата на чл. 51, ал.9 ЗОбС / ДВ бр. 54/2008 г./ урежда обратна по характер трансформация – на внесените в капитала на едноличните търговски дружества с общинско имущество вещи и вещни права, от собственост на едноличното търговско дружество в общинска собственост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава какво е сходството и каква е връзката между двете разпоредби, за да се стигне до прилагане по аналогия на нормата на чл. 17а ЗІППДОбП/ отм./ за неуредените преди влизане в сила на чл. 51, ал.9 ЗОбС случаи на изваждане на общински имоти от капитала на търговските дружества.
Поставените в двете изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, касаещи началният момент и основанията за спиране и прекъсване на давностния срок по чл. 67, ал.1 ЗС, са относими към предмета на делото, но не се установява същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава касаторът, е прието, че срокът по чл. 67, ал.1 ЗС е давностен и за него са приложими разпоредбите на чл. 110-120 ЗЗД; че учредителят на правото на строеж следва да съдейства на суперфициаря за изпълнението на договора; че ако според учредените права суперфициарят не може да предприеме някои от необходимите действия по ЗУТ без съдействието на собственика на земята, или ако недобросъвестно се противопостави на предприетите от суперфициаря действия, собственикът на земята не може да се позовава на забавянето на строежа по тази причина, тъй като никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Посочено е също, че ако строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята, като съдебни спорове с трети лица по повод издаденото разрешение за строеж, през времетраенето им срокът по чл. 67, ал.1 ЗС също не тече. Предвид приетите за установени по делото факти, че за два от бившите имоти, включени в границите на процесния имот, са били заявени претенции от бившите собственици за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., но споровете са приключили най- късно през 1997 г., когато е влязло в сила решението, с което е потвърден отказът за отмяна на отчуждаването на б. имот пл.№ 470, както и при липсата на своевременно наведени твърдения и представени доказателства касаторът да е обжалвал заповедта от 27.10.2003 г., с която главният архитект на София е отказал да одобри инвестиционен проект за изграждане на жилищната сграда на ЖСК ” Технология на металите”, изводът на въззивния съд за липса на обективни причини за забавяне на строителството, не е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Данните по делото сочат, че всички обстоятелства, които биха могли да се третират като основания по смисъла на чл. 115, б.”ж или чл. 116, б.”а” ЗЗД за спиране и прекъсване на визирания в чл. 67, ал.1 ЗС давностен срок – реституционни претенции на бившите собственици, както и признаването от страна на собственика на съществуването на ограниченото право на строеж, са се осъществили най- късно към края на 2003 г. При това положение отговорът на поставените въпроси: какъв е правният ефект от наличието на обективни пречки за реализиране на правото на строеж по отношение течението на срока по чл. 67 ЗС; какъв е правният ефект от признаването на съществуването на правото на строеж спрямо погасителната давност за това право и дали висящите дела между лица с реституционни претенции и компетентния административен орган се явяват действителна пречка за започване на строителството в хипотезата, когато издаденото разрешение за строеж обхваща и имоти, за които са налице такива претенции, не може да промени изхода на делото, тъй като дори и да се приеме, че срокът по чл. 67, ал.1 ЗС не е текъл за времето от сключване на договора за отстъпване на право на строеж до 2004 г., към 2010 г., когато е предявен установителният иск, правото на строеж безспорно не е било упражнено, а този период надхвърля предвидения в чл. 67, ал.1 ЗС давностен срок.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на С решение № 995 от 22.05.2014 г. по гр.д. № 486/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: