О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 22.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5042/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Ц. като пълномощник на М. И. Б. и П. И. И., против решение № 293 от 16.06.2015 г. по в.гр.д. № 703/2014 г. на Врачанския окръжен съд. С него по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивно решение № 2 от 07.01.2015 г. по гр.д. № 703/2014 г., изразяваща се в неправилно посочване на номера на потвърденото с него първоинстанционно решение на Районен съд Враца, което да се чете „ № 437 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 323/2013 г.”, вместо погрешно записаното ” № 108 от 14.03.2014 г. по гр.д. № 538/2013 г.”
В касационната жалба са изложени доводи за нищожност на обжалваното решение. Касаторът подържа, че след като основното въззивно решение е било предмет на касационен контрол, извършената след това поправка на същото е недопустима, тъй като подменя предмета на касационното производство. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация А. И. П. и И. Т. Т. изразяват становище, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 243 от 30.10.2014 г. по гр.д. № 3412/2014 г. на ВКС, І г.о., е отменено въззивно решение № 108 от 14.03.2014 г. по гр.д. № 538/2013 г. на Окръжен съд- Враца, с което е бил отхвърлен искът за делба на недвижим имот- апартамент в [населено място], и в отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. След връщането му делото е преобразувано с нов № 703/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Производството пред въззивната инстанция е приключило с постановяване на решение № 2 от 07.01.2015 г., в диспозитива на което е записано „Потвърждава решение № 108 от 14.03.2014 г. по гр.д. № 538/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент в [населено място]….”. .
Видно от мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че въззивното производство има за предмет решение № 437 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 323/2013 г. по описа на Районен съд- Враца, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от М. Б. и П. И. против А. П. иск за делба на апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], вх. Д, ет.3, останал в наследство от И. П. К.. В мотивите пространно е обсъдил договора за дарение, сключен на 04.12.2007 г., с който наследодателят дарил този имот на своята дъщеря – съделителката А. П., и е приел, че същият е нищожен като симулативен, прикриващ договор за покупко- продажба. Поради това е намерил за неоснователно възражението на съделителите М. и П. И. по чл. 30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, и е направил извод, че процесният апартамент не е съсобствен между страните, а е индивидуална собственост на съделителката А. П., поради което искът за делбата му е неоснователен. В обобщение съдът е направил извод, че крайният извод за неоснователност на иска за делба на апартамента, направен от първоинстанционния съд, е правилен, поради което постановеното решение следва да бъде потвърдено. В диспозитива на решението си обаче, вместо номера на решението и на делото на първоинстанционния Врачански районен съд /№ 437 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 323/2013 г./, въззивният съд е посочил номера на решението и на делото на въззивната инстанция при първоначално разглеждане на делото /№ 108 от 14.03.2014 г. по гр.д. № 538/2013 г./.
Настоящият състав намира, че така установените обстоятелства по делото не сочат на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Налице е несъответствие между обективираната в мотивите на въззивното решение № 2 от 07.01.2015 г. по гр.д. № 703/2014 г. на Врачанския окръжен съд несъмнена воля за потвърждаване на съдебения акт на първата инстанция в обжалваната му част , и неправилното й отразяването й в диспозитива на въззивното решение, което съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. В съдебната практика и в правната доктрина е трайно установено разбирането, че всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, изложена в мотивите, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК. Поправката на очевидна фактическа грешка не е обусловено със срок, поради което обстоятелството, че в случая поправката в постановеното от въззивния съд решение при новото разглеждане на делото е извършена след влизането му в сила, също не може да обоснове извод за нищожност.
По тези съображения и доколкото в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея не са поставени други правни въпроси, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателите М. И. Б. и П. И. И. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. И. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие серия А № 38 от 31.07.2015 г., сключен с адв. В. Л..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 16.06.2015 г. по в.гр.д. № 703/2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА М. И. Б. и П. И. И. да заплатят на А. И. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: