4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 07.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6340*2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Д. като пълномощник на В. Д. С., против решение № 2051 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 3641/2012 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 19.05.2012 г. по гр.д. № 57/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Д. С. против С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 16/18 ид. части от дворно място в [населено място], съставляващо УПИ ІV- 144 / стар УПИ ІV- 486, парцел 3/ в кв. 228 по плана на [населено място], м. ”П. – Б.”, с площ на имота 1169 кв.м, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 140 кв.м.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката обосновава искането си допускане на касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за изхода на делото и които осъществяват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът Столична община не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Д. С. е предявила против С. иск за ревандикация на 16/18 ид. части от УПИ ІV-144 в кв. 228 по плана на [населено място], м.”П.- Б.”, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на 140 кв.м. Твърдяла е, че този имот е бил отчужден през 1966 г. не по установения ред, тъй като не е получила обезщетение за него. Поради това на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ собствеността е била възстановена по силата на закона.
По делото не е било спорно, че по дарение и наследство от своята майка Й. Н. К., ищцата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и че същият е бил отчужден по ЗПИНМ през 1966 г. Спорът се е концентрирал около това дали ищцата е била обезщетена за него при отчуждаването му.
Въззивният съд е приел, че този въпрос е разрешен с влязло в сила решение на ВАС, поради което не може да бъде пререшаван в исковото производство по спор за собственост. Въз основа на представените по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че ищцата в лично качество и като наследник на Й. К. е направила искане за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., по което е бил постановен отказ на Кмета на С., мотивиран с това, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 от този реституционен закон, тъй като молбата не е подадена от всички съсобственици, които са били обезщетени с жилища. Този отказ е обжалван от В. С. и с решение от 29.12.1999 г. по адм.д. № 22/99 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 8594 от 29.02.2000 г. по адм.д. № 4319/2000 г. на Върховен административен съд, жалбата е отхвърлена като неоснователна, като е прието, че ищцата е била обезщетена с две жилища за нея и нейните низходящи, които те са придобили чрез Ж. като член – кооператори по право, а в тази хипотеза разпоредбата на чл. 7 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. изисква молбата за отмяна на отчуждаването да е подадена от всички съсобственици с нотариална заверка на подписите. Тъй като молбата за отмяна на отчуждаването е била подадена само от В. С., е прието, че не са изпълнени законовите изисквания на чл. 7, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, поради което отказът на кмета да отмени отчуждаването е законосъобразен.
Въззивният съд е приел, че отказът за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху отчуждения имот не подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност. На преценка по реда на косвения съдебен контрол подлежат само позитивните решения за възстановяване на собствеността, когато те се противопоставят от реституирания собственик на трети лица, които не са били страна в административното производство и поради това не разполагат с право на жалба срещу решението на административния орган, каквато хипотеза в случая не е налице. Ишцата и ответникът по настоящото дело – С., са били страна в производството по обжалване на отказа на кмета да отмени отчуждаването, в което са изследвани всички предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. и е недопустимо да се иска преразглеждане на въпроса била ли е ищцата надлежно обезщетена при отчуждаването на процесния имот.
Формулировката на първия от поставените в изложението правни въпроси – легитимирана ли е ищцата В. С. като собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, е непрецизна, но от изложените във връзка с него доводи става ясно, че се твърди противоречие на въззивното решение с т.1 от ТР № 6/ 2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС относно възможността в хипотезата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ правоимащите лица да защитят правото си на собственост по исков ред. Такова противоречие обаче не е налице, тъй като в случая предявеният от жалбоподателката осъдителен иск за собственост, основан на реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, е приет за допустим, т.е. не е отречена възможността по исков ред да установи наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността на това реституционно основание. Поради това този въпрос като неотносим към изхода на делото не осъществява изискването на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият от поставените въпроси е за това дали е допустимо преразглеждането на въпроса била ли е ищцата надлежно обезщетена при отчуждаване на имота, ако този въпрос е бил разгледан в административното производство по възстановяване на собствеността по реда на друг реституционен закон. Този въпрос, макар да е съществен за изхода на делото, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият е намерил отговор в съдебната практика по приложението на чл. 17 и чл. 302 ГПК. Така в решение № 171 от 11.02.2012 г. по т.д. № 64/12 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд изключва косвения съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административния акт по отношение на лицата, които са били страни в административното производство. Материалната законосъобразност на акта се състои в съответствието му с предпоставките, визирани в приложимия закон, в обхвата на произнасянето му – предмет на административното производство. Според ТР № 5/2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, в производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото. В производството пред административния съд, което има състезателен характер, страните могат да ангажират доказателства за установяване на твърдяните от тях факти, както и да обосноват изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Поставения от жалбоподателката правен въпрос в контекста на конкретните обстоятелства по настоящото дело, което има за предмет установяване правото й на собственост, изведено чрез твърдение за реституция на отчуждения имот на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ – отчуждаване не по установения в закона ред поради липса на обезщетяване, не налага различно от цитираната съдебна практика тълкуване на нормите на чл. 17 и чл. 302 ГПК. Съдебният контрол за законосъобразност на отказите по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. включва установяването на всички изискуеми от реституционния закон предпоставки за отмяна на отчуждаването върху недвижимите имоти, в това число и дали е направено валидно искане за отмяна на отчуждаването, предпоставка за което в хипотезата на чл. 7, ал.1 ЗВСВНОИ – когато в резултат на отчуждаването е отстъпен в обезщетение имот в съсобственост или са отстъпени в обезщетение имоти и на трети лица, е молбата за отмяна да бъде подадена от всички съсобственици, респ. трети лица, с нотариална заверка на подписите. Следователно въпросът относно това дали ищцата е била обезщетена за отчуждения имот и относно вида на обезщетението – парично или имотно, е бил част от предмета на делото по оспорване на поставения от кмета на общината отказ за отмяна на отчуждаването, и по този въпрос постановеното решение обвързва страните по делото пред административния съд – ищцата и ответника по настоящото дело, поради което не може да бъде пререшаван в друго производство, включително и исково по спор за собственост на имота между същите страни.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2051 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 3641/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: