О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 30.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5637/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение по гр.д. № 728/06 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, е отменено решението на Софийски районен съд, 54-ти състав, постановено на 03.01.2006 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. Ф. против С. Ц. Ш. иск с правно основание чл. 30, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1 ЗН за намаляване извършеното с нотариален акт № 129, т. LLXXXVІІІ, нот. дело № 27810/14.12.1994 г. дарение от В. И. Ш. на С. Ц. Ш. на недвижим имот, представляващ апартамент № 9 в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] до размера, необходим за възстановяване на запазената част на Д. Н. Ф. като наследник по заместване на своята майка Н. Ц. Ф..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. Р. Р. като пълномощник на Д. Ф.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е определил имуществото, което следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, което е довело до неправилно определяне на размера на разполагаемата и запазената част, а оттук – и до неправилност на извода, че дарението в полза на ответника не накърнява запазената част на жалбоподателката.
Счита, че въззивното решение следва де допусне до касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси: 1/ има ли конститутивно действие решението на ПК, ако същото не е подписано от лице, което по време на постановяването му не е било член поземлената комисия; 2/ нищожно ли е решението на ПК, ако същото не е подписано от председател и секретар, които да са били назначени на тази длъжност към датата на постановяването му; 3/ при наличие на две еднакви по съдържание решения на ПК, но с различен състав на колективния орган, кое от двете решения е достоверно и длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното от страната възражение за това; 4/ дали имот, предмет на дарение приживе от двамата наследодатели при условията на СИО, следва да бъде включен в масата по чл. 31 ЗН с неговата пълна стойност към момента на откриване на наследството или само ? ид. част от него; 5/ как следва да бъде извършено прихващане по чл. 30, ал.1 ЗН на стойността на дарението в полза на претендиращия възстановяване на запазената част, ако преди това дареният имот е бил трансформиран в друг; 6/ в случай, че в нотариалния акт за продажба не е посочено, че продажната цена е заплатена от купувача на продавача, може ли да се приеме, че сделката е безвъзмездна и това обстоятелство да се тълкува като изрично обратно писмо за това, че се касае за дарение, а не за продажба. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроси №№ 1-3 е в противоречие с практиката на ВКС – определение № 514 от 14.06.2010 г. на І г.о. и решение по гр.д. № 1794/09 г. на І г.о. и решение № 179 от 20.04.2011 г. на І г.о., по въпроси № 4 и № 5 – в противоречие с решение № 781 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1627/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 71 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 754/2012 г. на ІІ г.о., а въпрос № 6 е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация С. Ц. Ш. и С. С. Ш. изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението на недвижим имот, извършено с нотариален акт № 129/ 14.12.1994 г. от В. И. Ш. на нейния син С. И. Ш.. В. Н. Ш. е починала на 17.12.2004 г. Ищцата, жалбоподателка в настоящото производство, Д. Н. Ф. е наследник на В. Ш. по право на заместване от починалата преди наследодателката нейна дъщеря и майка на ищцата- Н. Ц. Ф..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че масата по чл. 31 ЗН възлиза на обща стойност 121 824.33 лв. Приел е, че в нея следва да се включат притежаваните от В. Ш. към момента на откриване на наследството й 4/6 ид. части от имот в кв. П. на стойност 5 215.33 лв., 1/9 ид. част от възстановените на С. Ш. / поч. през 1979 г./ по реда на ЗСПЗЗ имоти в землището на [населено място], които тя е получила по наследяване, на обща стойност 15 859 лв. Към тях е прибавил сумата 49 000 лв., представляваща стойността на дарения през 1994 г. от В. Ш. на нейния син С. Ц. Ш. апартамент, предмет на атакуваното с иска дарение, както и сумата 51 750 лв., представляваща стойността на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ 6 от кв. 105 /стар кв. 106/ по плана на [населено място], м. “К. село- Боянско”, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата, дарен от В. Ш. на нейната дъщеря Н. Ф. с нотариален акт № 15/1975 г. По- нататък е посочил, че съобразно нормата на чл. 29, ал.1 ЗН запазената част на двамата наследници на В. Ш. е по 1/3 от имуществото на наследодателката и възлиза на 40 608.11 лв. От свободното имущество ищцата получава по право на заместване ? ид. част, на стойност 10 537.17 лв. След прихващане на направеното в полза на нейната майка Н. Ф. дарение, на стойност 51 750 лв., съдът е приел, че с атакуваното дарение в полза на С. Ш., направеното през 1994 г., не се накърнява запазената част, която ищцата има като наследник на В. Ш. по право на заместване.
Пред въззивната инстанция жалбоподателката е оспорила включването в наследствената маса на земеделските имоти, възстановени на наследници на С. Ц. Ш. / баща на съпруга на В. Ш. – Ц. С. Ш./ с решение № 3945 от 03.07.1999 г. на ПК – П., като е твърдяла, че решението е нищожно като постановено в нарушение на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ и от некомпетентен орган –подписано е само от председател, секретар и член, а освен това лицето, което е посочено в него като секретар на поземлената комисия, към момента на постановяването му не е имало такова качество. Аналогични възражения са направени и по отношение на решение № 01* от 02.07.1999 г., с което на наследници на С. Ц. Ш. са възстановени две ниви съответно в м.”Бучник” и “Долно полене”, решение № 2А от 20.07.2000 г. за възстановяване на наследниците на С. Ш. на правото на собственост върху широколистна гора м в. “Д. дол” и решение № 1А от 08.11.2000 г. за възстановяване на земеделска земя- нива, в м. ”Е.”, всички в землището на [населено място]. Това възражение е намерено за неоснователно от въззивния съд по съображения, че нито чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ, нито друго норма в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ определят в какъв състав поземлената комисия следва да постановява решенията си и кой следва да ги подписва. Поради това за всички решения на ПК, постановени до 2003 г. намират приложение общите разпоредби на чл. 15, ал.2, т.6, изр.2 З./ отм./, според който решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, а административният акт се подписва от председателя и секретаря на колективния орган. Съдът е приел, че решенията на ПК- П. отговарят на тези изисквания, възстановените с тях земеделски имоти са надлежно индивидуализирани, включително и чрез графичното им изобразяване на придружаващите решенията скици, поради което са произвели предвиденото в закона конститутивно действие.
Друг довод, поддържан от ищцата, е че в масата по чл. 31 ЗН следва да бъде включен и първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ 6 от кв. 105 по плана на [населено място], м. “К. село – Б.”, продаден от В. Ш. на нейния син С. Ш. с нотариален акт № 16 от 04.08.1975 г., тъй като в нотариалния акт не било посочено, че купувачът е платил на продавачката продажната цена на имота, следователно договорът за продажба бил симулативен и прикривал дарение. По това възражение въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е представила доказателства, че изявената в нотариалния акт воля на страните е била различна от действителната.
Следващият спорен въпрос е бил за това как се отразява върху стойността на дарения на С. Ц. апартамент обстоятелството, че прехвърлителката си е запазила правото на безвъзмездно ползване върху него. Вещото лице от назначената съдебно- експертиза е посочило, че пазарната цена на апартамента към момента на откриване на наследството на В. Ш. е 76 500 лв., а при съобразяване на вещното право на ползване, с което е бил обременен – 49 000 лв. Въззивният съд е приел, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи намалената стойност на апартамента, но е посочил, че дори и да бъде взета предвид пазарната цена без приспадане стойността на вещното право, това няма да доведе до извод за накърняване на запазената част на ищцата.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първите три правни въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси не е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ , включително и с решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д. № 1794/09 г. на І г.о., на което се позовава жалбоподателката. Според тази практика, част от която е цитирана и от въззивния съд, разпоредбата на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина, по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административния акт. При липса на изрична законова регламентация /до приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ/, съдебната практика възприе становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен съобразно изискването на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 З./ отм./ с подписите на председател и на секретар. В хода на производството пред въззивната инстанция съд са били изискани от поземлената комисия официално заверени преписи от решенията за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори на името на наследниците на С. Ц. Ш., поч. през 1979 г. Те са прриложени към делото и съобразно цитираната съдебна практика са прецени от въззивния съд като оформени съобразно изискванията на чл. 15, ал.2, т.6 З./ отм./ с подписите на председател, секретар и членове. Жалбоподателката няма правен интерес да оспорва валидността и конститутивното действие на тези решения, тъй като тя е един от наследниците на общия на страните наследодател С. Ц. Ш. и се ползва от тях.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса каква част от недвижим имот, дарен от двамата наследодатели при условията на съпружеска имуществена общност, следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН. Този въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, тъй като по делото няма доказателства за това недвижимият имот, предмет на договора за дарение, оформен с нотариален акт № 15, т. LХХХІІІ, дело № 16227/ 1975 г. , да е бил обща собственост на дарителката В. Ш. и нейния съпруг Ц. Ш. в режим на съпружеска имуществена общност. Само поради това, че нотариалният акт, с който дарителката се е легитимирала при извършване на сделката, е издаден по време на брака й с Ц. Ш., не може да се приеме, че имотът е СИО, без да е установено, предвид разпоредбата на чл. 13, ал.2 СК от 1968 г., конкретното основание за придобиване на собствеността. Цитираните в касационната жалба и изложението към нея решение № 781 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1627/09 г. на ВКС, І г.о. и решение № 71 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 754/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., в които е прието, че в наследствената маса следва да се включи само принадлежащата на наследодателя идеална част от имота- съпружеска общност, не могат да обосноват твърдяното от жалбоподателката противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК при разрешаването на този въпрос, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по въпроса как следва да бъде извършено прихващане по чл. 30, ал.1 ЗН на стойността на дарението в полза на претендиращия възстановяване на запазената част, ако преди това дареният имот е бил трансформиран в друг. В решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че “дарението на недвижим имот е придобиване на едно имуществено право без насрещна престация и последващото му отчуждаване било по административен ред или по волята на дарителя не е основание този имот да не се включи в наследствената маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена или не запазената част от наследството на сънаследника, заявил иска по чл. 30, ал.1 ЗН”. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в същия смисъл. По делото е било установено, че дареният през 1975 г. от В. Ш. на нейната дъщеря Н. Ф. недвижим имот впоследствие/ през 1981 г./ е бил отчужден по реда на З. от приобретателката и тя е била обезщетена с отстъпване на едно тристайно жилище. По реда на чл. 31 ЗН въззивният съд е включил в наследствената маса стойността на недвижимия имот, предмет на дарението, а не придобитият в обезщетение друг недвижим имот, съответно, по реда на чл. 30,ал.1 ЗН, е извършил прихващане със стойността на дарения имот. Доводите на жалбоподателката, с които обосновава значението на този правен въпрос, не кореспондират с разпоредбата на чл. 31, изр.2 ЗН, в което е указано как се оценяват даренията на недвижими имоти – според тяхното положение към момента на подаряването и стойността им към момента на откриване на наследството.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали ако в нотариалния акт за продажба не е посочено, че продажната цена е заплатена от купувача на продавача, може да се приеме, че сделката е безвъзмездна и това обстоятелство да се тълкува като изрично обратно писмо за това, че се касае за дарение, а не за продажба. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е намерил разрешение в съдебната практика. Приема се, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, но създава индиция за това, че възможно да не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба / напр. решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 4689/07 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/02 г. на ВКС, ІІ г.о./. За да е налице привидност на договора следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му – прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената / решение № 1415 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 4852/07 г. на ВКС, ІV г.о./. Некоректно е твърдението на касатора, че обсъжданият нотариален акт за продажба на недвижим имот пряко разкрива симулативността на сделката, тъй като в него било отразено съглашението на страните, че посочената в акта продажна цена няма да се плати. В текста на нотариалния акт няма такава уговорка и при липсата на други доказателства действителната воля на страните по договора да е била различна от изявената в нотариалния акт, въззивният съд е приел, че този договор не прикрива дарение и прехвърленият с него имот не се включва в наследствената маса по чл. 31 ЗН.
В касационната жалба е направено оплакване за неправилно приложение на материалния закон поради това, че стойността на недвижимия имот, предмет на атакуваното дарение, е намалена със стойността на правото на ползване, което наследодателката си е запазила и вместо по действителната му пазарна цена към момента на откриване на наследството, определена от вещото лице в размер на 76 500 лв., този имот е прибавен към масата по чл. 31 ЗН с намалената му стойност от 49 000 лв. Във връзка с това оплакване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обаче няма формулиран правен въпрос. Отделно от това, въззивният съд е посочил в решението си как точно биха се променили в стойностно изражение наследствената маса и размерът на запазената и разполагаемата част, и е достигнал до извод, че и при това изчисление запазената част на ищцата не би била накърнена. Настоящият състав споделя този извод, поради което не намира основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по гр.д. № 728/06 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: