О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 12.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 416/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 117 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 278/2011 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 234 от 07.09.2011 г. по гр.д. № 220/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Потребителна кооперация ”Н.” – [населено място] против [община] установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ магазин № 1 на първи партер, със застроена площ 100.50 кв.м, ведно с 1.838 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинска земя, при граници: изток- външен зид, запад- външен зид и вх. “Б”, север- магазин № 2 и юг- външен зид, бл. 40.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ПК ”Н.” – Б., представлява от председателя на кооперацията К. Б., със съдебен адрес адв. И. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Потребителна Кооперация “Н.” – [населено място] е подала и частна касационна жалба против определение № 52 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Ответникът по касация [община] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с Протокол № 3 от 22.03.1989 г. на ИК на ОНС- [населено място] е било взето решение да се предостави на РПК ”Н.” магазин за хранителни стоки от 300 кв.м. в подблоковото пространство на бл. 41 от[жк]в [населено място], в компенсация на отнетия им магазин № 1 на [улица]в града. С платежно нареждане от 26.11.1991 г. ПК “Н.” внесла за магазина по сметка на “Б.” сумата 120 000 лв.
На 31.10.2006 г. Общински съвет- Б. взел решение да се извърши доброволна делба на търговските помещения, находящи се в партера на бл. 41 в[жк], като [община] да получи в дял и да придобие собствеността на магазин за промишлени стоки № 2 на първи партер, със застроена площ 83.20 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; ПК ”Н.” да получи в дял и да стане собственик на магазин за промишлени стоки № 1 на първи партер, със застроена площ 100.50 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а [фирма]- [населено място] за получи в дял и да придобие в собственост магазин за промишлени стоки № 3 на първи партер, със застроена площ 182.90 кв.м. Със Заповед № 2217 от 11.12.2006 г. на Кмета на [община], на основание чл. 36, ал.3 от Закона за общинската собственост и чл. 42, ал.2, т.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общински съвет [населено място], е наредено да се извърши доброволна делба на търговските помещения съобразно описания по- горе начин, като ако в едномесечен срок от получаване на заповедта съсобственеците не заплатят дължимите за делбата данъци и такси, ще се счита, че се отказват от доброволната делба и преписката се прекратява. Безспорно е по делото, че не е извършена делба на търговските обекти.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния магазин по някой от способите, посочени в чл. 77 ЗС. Решението на ОНС от 1989 г. няма вещноправно действие и не легитимира ищеца като собственик. Липсва и учредено в негова полза право на строеж върху общинския терен, в който е построена сградата с магазина.
Макар и непрецизно формулиран в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, е за това дали влагането на собствени средства за изграждане на постройка е основание за придобиване на право на собственост. С решение № 1265 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 3896/07 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовава касаторът, за да обоснове противоречиво разрешаване на този въпрос, съдът се е произнесъл относно предпоставките за придобиване право на собственост от кооперативна организация на основание чл. 2, ал.3/ отм./ от ЗОбС, като е приел, че фактическият състав на този придобивен способ изисква да е налице постройка, изградена до 13.07.1991 г. върху държавна земя със средства на кооперативната организация. По настоящото дело ищецът не се е позовал на този придобивен способ, поради което и въззивният съд не е изследвал дали са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост върху процесния магазин на това основание. Тезата на ищеца, последователно поддържана пред съда в двете инстанции, е била, че съгласно действащата към 1989 г. правна уредба , ИК на ОНС е органът, оправомощен да се разпорежда с имоти- общинска собственост, че решението от 22.03.1989 г. на ОНС- Б. е вътрешноведомствен акт, с който общината предоставя имот – държавна собственост, на кооперация срещу заплащане на стойността му, поради което то го легитимира като собственик на процесния магазин. На тези доводи и твърдения на ищеца въззивният съд е дал отговор, като е посочил, че решението на ОНС- Б. от 22.03.1989 г. за предоставяне на ищеца на магазин от 300 кв.м, няма вещнопрехвърлително действие.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по въпроса относно правните последици от незавършването на фактическия състав на чл. 36 ЗОбС за прекратяване на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица чрез делба. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не налага произнасяне на касационната инстанция по него. Като се има предвид, че делбата е способ за прекратяване на съсобственост, ясно е, че ако не е извършена делба, имотът остава съсобствен.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По частната жалба от ПК ” Н.”- Б..
За да остави без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 117 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 278/2011 г. в частта за разноските, Бургаският апелативен съд е приел, че във въззивното производство ответникът [община] е бил защитаван от юрисконсулт и това обстоятелство не е било спорно. Тъй като постановеното въззивно решение е в полза на [община], по правилото на чл. 78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК, същата има право на присъждане на адвокатско възнаграждение, което не може да бъде по- малко от определеното в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване цената на иска за собственост /169 950 лв./ с въззивното решение в полза на [община] е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3 829 лв., което съответства на минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от наредба № 1/ 2004 г. Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за прекомерност на присъденото възнаграждение, като е посочил, че съгласно чл. 78, ал.5 ГПК и в тази хипотеза не може да присъди по- малко от определения в Наредбата размер.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че лицето, осъществило процесуалното представителство на [община] по настоящото дело, не било доказало качеството си на действащ юрисконсулт. На л. 33 от първоинстанционното дело е приложено пълномощно, с което кметът на [община] е упълномощил поименно няколко лица в качеството им на юрисконсулти по щата на общинската администрация, в това число и лицето Е. С. Б., да се явяват и да защитават интересите на общината по образуваните от и против нея дела пред съдилищата на Република България. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция жалбоподателят не е направил възражение, че упълномощеният представител на [община] не е от категорията на лицата по чл. 32 ГПК, които могат да осъществяват процесуално представителство пред съда по пълномощие.
Не може да бъде споделено и даденото от жалбоподателя тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК, според което в полза на държавата и общините не се присъжда адвокатско възнаграждение, когато са били представлявани от юрисконсулт, тъй като съответният служител е изпълнявал своите служебни задължения, за които получава трудово възнаграждение. По отношение на процесуалното представителство и отговорността за разноски ГПК не прави разграничение между юрисконсултите в зависимост от това дали работят по служебно или трудово правоотношение в учреждения, предприятия, юридически лица или еднолични търговци.
Съгласно чл. 79, ал.5 ГПК съдът може да намали възнаграждението за един адвокат, когато то е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, но до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая определеното с въззивното решение възнаграждение съответства на минималния размер по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г., поради което правилно е прието, че не може да бъде намалено под този размер.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 278/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 52 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на ПК “ Н.”- Б. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: