О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
София, 18.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 859/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Р. и Д. Ж. Р., чрез техните пълномощници адв. Д. П. и адв. Д. Ж., против решение № 171 от 11.02.2010 г. по в.гр.д. № 1030/08 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и по въпроса относно тълкуването и приложението на § 4з, ал.2 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 28, ал.5 и 7 ППЗСПЗЗ и § 30 ПЗР на ППЗСПЗЗ относно придобиване на собственост от ползувател на разликата над 600 кв.м., както и по въпроса дали самия факт на изграждане на постройка при неспазване на определените в закона сервитутни отстояния до граничната линия със съседенния имот, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС.
В писмен отговор ответниците по касация Ж. Т. Т. и М. П. Т. изразяват становище, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото при условията на чл.218з ГПК/ отм./. С него е отменено решение № 2007 от 02.08.2006 г. по гр.д. № 1975/05 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което И. Т. Р. и Д. Ж. Р. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на Ж. Т. Т. и М. П. Т. владението върху реална част с площ 27 кв.м. от ПИ № 549 по ПНИ на м. ”А. мак”, [населено място], при граници: ПИ № 550, [улица], заключена между розовата и жълтата линия по скицата на вещото лице на л. 102, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, както и да премахнат на основание чл. 109 ЗС изградения гараж в ПИ № 549 по ПНИ на м.”А. мак” на границата с ПИ № 550. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 159, т.ІХ, дело № 14576/93 г. ищците били признати за собственици на основание § 4, ал.1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв.м. ид. части от имот с площ 647 кв.м., съставляващ парцел ІІІ- 550 в кв.45 по плана на вилна зона “А. мак”. С нотариален акт № 95 от ХХІІІ от 25.07.1994 г. ответниците били признати за собственици на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/620 изд. части от парцел ІІІ- № 549 в м. “Б. чешма” С влязло в сила решение по гр.д. № 2234/95 г. на Варненския районен съд била определена границата между парцел ІІІ – 550 и парцел ІІІ- 549. През 2003 г. бил одобрен план на новообразуваните имоти, по който границата между двата имота не съвпада с установената по гр.д. № 2234/95 г. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че на място между ПИ № 550 и ПИ № 549 има изградени две огради, площта между които е 28 кв.м. Площта между телената ограда и границата по ПНИ е 18 кв.м., а между телената ограда и границата по кадастралния план от 1996 г. е 42 кв.м., а между тази ограда и границата по решението по гр.д. № 2234/95 г. е 27 кв.м. При разрешаване на спора за собственост между страните въззивният съд е приел, че е меродавна границата, определена с влязлото в сила решение по гр.д. № 2234/95 г., а не тази, определена с ПНИ, тъй като последният няма отчуждително действие. След като спорът за материално право е бил разрешен предварително с влязло в сила решение, ищците биха могли да упражнят правомощията си и да поискат изменение на ПНИ. Оттук е заключил, че площта от 27 кв.м., заключена между телената ограда и определената с решението по гр.д. № 2234/95 г. е собственост на ищците, поради което искът за ревандикация на същата се явява основателен.
По отношение на иска по чл. 109 ЗС е приел, че гаражът на ответниците е построен на определената с решението по гр.д. № 2234/95 г. граница между имотите, т.е. не е спазено предвиденото в закона отстояние, представлява незаконен строеж и подлежи на премахване.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, свързан с приложението на § 4з, ал.2 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28 ППЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ЗСРЗЗ, не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като е неотносим към изхода на делото. Цитираните разпоредби уреждат отношенията между бившите собственици и лицата, упражнили право на изкупуване по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставените им за ползуване земеделски земи, за разликите над 600 кв.м., съответно над 1000 кв. м. до фактически ползуваната земя. В случая и двете страните по делото са ползуватели, придобили право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което посочените законови разпоредби са неприложими в отношенията между тях. Изложените в тази насока подробни доводи касаят законосъобразността на плана на новообразуваните имоти, но този въпрос не може да бъде решаван от гражданския съд, тъй като съществува специален ред да обжалване на заповедта за одобряване на този план.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която е уважен негаторния иск по чл. 109 ЗС по поставения правен въпрос дали самия факт на изграждане на постройка при неспазване на определените в закона сервитутни отстояния до граничната линия със съседенния имот, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което нарушава правото на собственост на съседа или и в тази хипотеза ищецът следва да докаже в какви направления конкретно се изразява преченето. Представените от касаторите решения не обосновават извод за противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата, доколкото казусите, по които са постановени, не са идентични с настоящия. Така в решение № 190 от 05.06.1993 г. по гр.д. № 1699/92 г. на ІV г.о. на ВС е прието, че неспазването на сервитутното отстояние не е достатъчно основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, но в разглежданата хипотеза постройката е била изградена през 1930 г. и е била в режим на търпимост, съгласно чл. 303, ал.1 З.. Принципното разрешение на въпроса допустим ли е иск по чл. 109 ЗС срещу собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез строеж, изграден в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, е дадено в ТР № 31/84 г. на ОСГК, с което въззивният съд се е съобразил. Що се касае до това дали изграденият в имота на ответниците гараж с оглед фактическото състояние, в което е към момента на разглеждане на делото/ железобетонна плоча на четири колони, слята с портала към уличната регулация, без стени/ , представлява “строеж” по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ, следва да се посочи, че при дефиниране на това понятие законодателят не е изхождал от степента на завършеност на сградата или постройката.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 11.02.2010 г. по в.гр.д. № 1030/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: