О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2024/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. П. като процесуален представител на Д. Д. Б., против решение № VІ- 112 от 12.11.2012 г. по в.гр.д. № 1640/2012 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за непраливност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Искането на жалбоподателката за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси, свързани с приложението на чл. 353 ГПК, част от които е разрешил в противоречие със задължителна практика на ВКС, а по други липсва трайно установена съдебна практика.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 79 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 480/08 г. на Несебърския районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което по реда на чл. 353 ГПК съдът е разпределил допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите, като поставил в дял на Д. Д. Б. ПИ с идентификатор 53045.216.7 по кадастралната карта на [населено място], общ. Н., м. “М.”, с площ 3 142 кв.м. , с пазарна стойност 12 268 лв, а в дял на останалите съделители – Т. З. Н., З. Д. Н., Н. С. А., А. С. А., Г. И. Н., Н. И. Н., А. И. А., И. А. П., А. И. П., И. И. П., С. Д. С., Д. С. В., С. С. В., Д. Т. Д., Б. А. К., Я. К. К., И. А. К., К. Д. К., Д. Р. П., Д. Т. И., Т. Д. С., И. А. Н., Д. А. Т., И. С. С., С. А. Т., Т. А. Н., Н. М. С. и Т. М. П. е поставил в общ дял, по тяхно искане останалите делбени имоти: ПИ с идентификатор 53045.503.18 по кадастралната карта на [населено място], м.”Е. чейма”, с площ 3 792 кв.м; ПИ с идентификатор 53045.103.6 , м.” Д.”, с площ 4 127 кв.м; ПИ с идентификатор 53045.116.1 в м.” Р. лонгоз”, с площ 3 940 кв.м, ПИ с инедтификатор 53045.138.18 в м.” Чеир баши”, с площ 7 391 кв.м, ПИ с инедтификатор 53045.138.9 в м.” Ч.” с площ 5 087 кв.м; ПИ с идентификатор 53045.165.22 в м.” Ю.”, с площ 8739 кв.м и ПИ с идентификатор 53045.188.12 в м.” И. Н.” с площ 13 590 кв.м, на обща стойност 297 272 лв., като е осъдил тези съделители да заплатят на Д. Б. за уравнение на дела й сумата 342 лв. Въззивният съд е приел, че поради различните квоти на съделителите и различните стойности на отделните допуснати до делба имоти, съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий би се оказало невъзможно и много неудобно, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. Приел е, че пазарната стойност на поставения в дял на жалбоподателката имот в м.” М.”е най- близко до стойностното изражение на квотата й в съсобствеността, поради което няма да бъдат направени допълнителни разходи за обособяване на самостоятелен имот от друг по- голям от допуснатите до делба имоти.
Видно от влязлото в сила решение № 218 от 25.01.2010 г. по гр.д. № 480/08 г. на Несебърския районен съд, жалбоподателката Д. Б. е допусната до участие в съдебната делба с права 1/24 ид. част. Във втората фаза на делбата е била изслушана съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че общата пазарна стойност на допуснатите до делба земеделски имота е 309 840 лв. , откъдето следва, че в стойностно изражение делът на ищцата се равнява на 12 910 лв. Пазарната стойност на ПИ с идентификатор 53045.216.7 с площ 3 142 кв.м е определена на 12 568 лв. Пазарните стойности на останалите допуснати до делба имоти, чиято площ е близка до този имот, са определени съответно на 75 840 лв. за имота в м.” Е. чейма”, 16 536 лв. за имота в м.” Д.”, 15 756 лв. за имота в м.” Р. лонгоз”. Имотът в м.”Ч.” с площ 7 391 кв.м е оценен на 59 128 лв., другият имот в същата местност с площ 5 087 кв.м – на 40 696 лв., имотът в м.” Ю.” с площ 8 739 лв. – на 34 956 лв. и имотът в м. “И. Н.”- с площ 13 590 кв.м. – на 54 360 лв.
Първият от поставените в изложението правни въпроси е дали представлява неудобство по смисъла на чл. 353 ГПК разделянето на делбен имот на две или повече части, с оглед най- пълното уравняване /попълване/ на дяловете съобразно квотите на съсобственост, при които е допусната делбата. Въпросът не е от решаващо значение за изхода на спора, макар въззивният съд да е взел становище по него. В случая същественото за избора на способ за извършване на делбата се явява обстоятелството, че са различни правата на съделителите и пазарните оценки на допуснатите до делба имоти, както и че всички съделители, с изключение на жалбоподателката, са направили искане за възлагане на имот в общ дял. Хипотезата е аналогична на посочената в т.5, б. “б” от ППВС № 7/ 73 г., където е прието, че тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК – отм. /на чл. 353 ГПК/, е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, тъй като ако тогава се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може да се получи така, че съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част – по-голям дял. Посочено е също, че при разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 292 ГПК, не се съставя разделителен протокол. Въззивното решение е съобразено с тази практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Следващият въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е дали е допустимо делбата да се извърши по такъв начин, че един от поставените в дял недвижими имоти да е без самостоятелен достъп до него, поради което да е необходимо учредяване на сервитутно право на преминаване през друг съседен имот. Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателката, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Принципно правило, последователно поддържано и в съдебната практика, е, че до делба се допускат само движими и недвижими вещи, които представляват самостоятелен обект на правото на собственост. Въпросът дали един имот е годен предмет на делба, се разрешава в първата фаза на делбеното производство с решението по чл. 344, ал.1 ГПК. Във фазата по извършване на делбата делбеният съд е обвързан от това решение и е длъжен да прекрати съсобствеността между съделителите по някой от предвидените в закона начини върху всички допуснати до делба имоти, освен ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата някой от имотите не е претърпял изменение, вследствие на което е загубил своята юридическа самостоятелност и е престанал да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост. Като се има предвид изложеното, както и обстоятелството, че липсата на осигурен самостоятелен достъп не рефлектира върху годността на един недвижим имот да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, разрешаването на поставения от жалбоподателката правен въпрос не поражда затруднение в съдебната практика, което да налага произнасяне на касационната инстанция в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият въпрос – следва ли разходите по извършване на делбата да се отчитат като неудобство по смисъла на чл. 353 ГПК, не е обуславящ изхода на спора. Съображенията за това са същите, изложени по- горе във връзка с преценката за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ- 112 от 12.11.2012 г. по в.гр.д. № 1640/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: