О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 12.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1402/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. П. Й., П. О. С., Е. Г. С., Н. И. Ч. и Е. Б. Ч.- В. чрез техния пълномощник адв. Д. К., против определение № 354 от 31.10.2012 г. по гр.д. № 625/2012 г. на ВКС, І г.о. В жалбата са развити доводи за неправилност на определението, като се поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като при преценка на допустимостта на касационната жалба е изхождал от цената на иска, определена съобразно данъчната оценка на недвижимия имот, а не от обжалваемия интерес, който е различен от данъчната оценка и се съизмерва с действителната стойност на спорното право.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 21728 от 27.02.2012 г., подадена от В. П. Й.- С., П. О. С., Е. Г. С. и Б. Х. Ч. чрез адв. Д. К. против въззивното решение от 12.12.2011 г. по гр.д. № 4098/2006 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото пред ВКС. Прието е, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена при действието на чл. 280, ал.2 ГПК в редакция след изменението в ДВ бр. 100/2010 г. , според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Предвид обстоятелството, че въззивното решение е постановено по установителни искове за собственост на два имота, чиято данъчна оценка е съответно 1 795.20 лв. и 4 592.70 лв., както и че исковете са предявени през 1999 г., е направен извод, че цената на претендираната от ищците 1/4 ид. част от всеки от двата имота, определена съгласно чл. 55, ал.1, б. ”б” ГПК / отм./, е съответно 448.80 лв. и 1 148.18 лв., т.е. под предвидения в закона размер за допустимост на касационното обжалване.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г. са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК еднозначно определя цената на иска като критерий за обжалваемост на въззивните решения, поради което наведеният в частната жалба довод, че допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява с оглед обжалваемия интерес, в каквато насока била утвърдена практиката на ВКС, е неоснователен. При действието на ГПК от 1952 г./ отм./, който е приложимият процесуален закон към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело, цената на искове за собственост се определя по привилото на чл. 55, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./- ? от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота. Съобразно представените по делото удостоверения за данъчна оценка на двата имота, правилно е прието, че цената на предявените искове за собственост е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер за допустимост на касационното обжалване.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 354 от 31.10.2012 г. по гр.д. № 625/2012 г. на ВКС, І г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: