О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 7 юни 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 926/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Д. чрез неговия пълномощник адв. М. Г., против решение № 241 от 26.02.2010 г. по в.гр.д. № 519/08 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 67 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 4282/06 г. на Варненския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е разпределено ползуването на дворно място, представляващо УПИ VІІІ- 117 в кв. 16 по плана на [населено място], с площ 573 кв.м./ по скица- 560 кв.м./ между С. В. Р. и П. Р. П., действуващ със съгласието на майка си С. Р., от една страна и Г. И. Д. и К. И. Д. от друга, по вариант І от заключението на тройната съдебно- техническа експертиза от 18.11.2009 г., като на С. Р. и П. П. е определено да ползуват частта вдясно от разделителната линия, с незастроена площ 208.15 кв.м. при обща площ 343.80 кв.м. по означение начин на скица № 1, вариант І от заключението, ограничена със зелен цвят, а Г. Д. и К. Д. – частта вляво от разделителната линия с незастроена площ от 99.10 кв.м. при обща площ 229.20 кв.м., ограничена с червен цвят на посочената скица.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е изключил от подлежащата на разпределение площ в дворното място заетата с второстепенни постройки.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е с разпределението на дворното място по реда на чл. 32, ал.1 ЗС да се определя на една от страните по- голям дял за ползуване от квотата й в съсобствеността и следва ли при определяне на частите за ползуване в разпределението да се включва не само незастроената, но и застроената част от него. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор ответниците по касация С. Р. и П. П. оспорват наличието на наведеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предложеният от трайната съдебно- техническа експертиза І вариант за разпределение на ползуването на дворното място, съставляващо УПИ VІІІ- 117 в кв. 16 по плана на [населено място], в най- голяма степен отговаря на обема на правата на страните върху терена и собствеността им върху отделните постройки върху него, като осигурява нормален достъп до тях. Изводът е формиран при безспорно установените по делото факти, че ищците С. Р. и П. П. са собственици на избения етаж, втория етаж и таванския етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, както и на паянтов навес, разположен по северната граница с УПИ VІІ- 118, че притежават право на строеж върху 3/5 ид. части от дворното място място, че ответниците Г. Д. и К. Д. са собственици на първия етаж от жилищната сграда, гараж в двора, масивна стопанска постройка и паянтов навес, разположени по южната граница с УПИ ХХІІ – 104 и притежават 2/5 ид. части от правото на строеж върху терена. Съдът е приел, че чрез изградените от тях второстепенни постройки съпритежателите на вещното право на строеж осъществяват правото си на ползуване върху терена и при разпределяне ползуването на дворното място застроената площ следва да бъде съобразена, при което е допустимо на някой от съсобствениците да бъде предоставена по- голяма незастроена площ.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по първия от формулираните в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси – допустимо ли е с разпределението на дворното място по реда на чл. 32, ал.1 ЗС да се определя на една от страните по- голям дял за ползуване от квотата й в съсобствеността. Изложените от въззивния съд мотиви за това по какъв начин наличието на второстепенни постройки влияе върху разпределението на свободната от застрояване площ, се интерпретират превратно от жалбоподателя. Съдът не е определил на другия съсобственик да ползува по- голяма площ от притежаваната от него квота, а е посочил, че съсобственикът има право да ползува такава част от незастроеното място, която, заедно с ползуваната от него застроена площ, отговаря на правата му върху терена и при това положение е възможно предоставената за ползуване на единия съсобственик свободна площ да бъде по- голяма, ако в дворното място другият съсобственик е построил второстепенни или стопански постройки, които ползува индивидуално.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по втория въпрос – следва ли при определяне на частите за ползуване в разпределението да се включва не само незастроената, но и застроената част от него. По този въпрос съществува трайно установена съдебна практика, която приема, че на разпределение по реда на чл. 32, ал.2 ЗС подлежи незастроената част от дворното място, но при съобразяване с наличните постройки и други подобрения, извършени и ползувани само от някои от съсобствениците. Приетото от въззивния съд е в съответствие с тази практика, доколкото в диспозитива на съдебното решение изрично и ясно е посочено, че се разпределя за ползуване незастроена площ, а при определяне на нейния размер е взета предвид застроената площ, чрез която всяка от страните пряко осъществява правото си да ползуване терена съобразно неговото предназначение. Обстоятелството, че жалбоподателят не е открил съдебни решения, постановени по абсолютно идентичен на настоящия казус, не е достатъчно да обоснове достъп до касационно обжалване.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 26.02.2010 г. по в.гр.д. № 519/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: