О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 13.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1090/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. С. като пълномощник на К. З. П. против решението на Окръжен съд Монтана от 11.05.2010 г. по в.гр.д. № 86/2010 г. С него е отменено решението на Районен съд Монтана от 28.12.2009 г. по гр.д. № 376/04 г. и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ са изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи УПИ ІХ- 287 в кв.8 плана на [населено място], с площ 1072 кв.м и УПИ VІ- 285 в кв.8 по плана на с.с. с площ 2146 кв.м.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че независимо от това, че броят на съделителите е по- голям от броя на делбените имоти, след като някои от тях изрично са заявили, че не желаят да получат дела си в натура, а останалите са изявили желание да получат имоти в общ дял и са се обособили в две групи, колкото са имотите, съдът е следвало да се съобрази с волята на страните и да възложи имотите на съделителите, направили искане за това, а дяловете на останалите да уравни в пари.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за хипотезите, при които делбените имоти се изнасят на публична продан и за значението на заявеното от съделителите искане да им бъде възложен имот.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация П. П. Е. чрез своя пълномощник адв. Л. Г. изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание за достъп до касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено във фазата по извършване на съдебна делба. За да постанови ликвидирането на съсобствеността да се извърши по начина, указан в чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ въззивният съд е приел, че допуснатите до делба недвижими са два, а броят на съделителите е седем, поради което не може всеки от тях да получи реален дял. В такъв случай единственият способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на имотите на публична продан, тъй като законът не допуска някой от тях вместо в натура, да получи дела си в пари. Паричното уравнение е предвидено само за уравняване на дяловете.
Поставеният от касатора правен въпрос относно предпоставките за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на делбения имот на публична продан съгласно чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ е съществен за изхода на настоящия правен спор, но не обуславя наличието на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него има формирана трайна съдебна практика, включително и по реда на чл. 290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил. Приема се, че недвижимият имот е неподеляем по смисъла на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./, когато от него не могат да се образуват толкова реални дяла, колкото е броят на съделителите, а когато делбата се извършва между наследници по колена – колкото е броят на колената. Допустимо е при извършване на делбата няколко съделители да поискат отреждането на имот в общ дял, но и в такъв случай при преценка за поделяемост на имота се изхожда от съответствието на броя на дяловете с броя на съделителите след групирането им. Обстоятелството, че някой от съделителите не желае да получи реален дял от имота е ирелевантно при определяне на способа за извършване на съдебната делба, тъй като критериите за това са определени от закона.
В случая с влязло в сила решение е допусната съдебна делба между съделителите В. П. Г., Цена И. Г., И. П. П., К. З. П., И. З. А., А. Е. Н., Н. К. П. и П. П. Е. на два недвижими имота, находящи се в [населено място]: УПИ VІ – 285 в кв. 8 по плана на селото, с площ 1431 кв.м. и УПИ ІХ- 287 в кв. 8 с площ 1640 кв.м., които са съседни. Във втората фаза на делбата е дадено становище от главния архитект на [община] за поделяемост на двата имота и мотивирано предписание до страните за внасяне на проект за изменение на действуващия регулационен план. Такъв е внесен от съделителя К. З. П. и същият предвижда само изменение на регулационната граница между двата имота, като УПИ VІ става с площ 2145 кв.м, а УПИ ІХ- с площ 1072 кв.м. Със заповед на кмета на [община] този проект за изменение на регулацията е одобрен. При това положение в съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че и при оформяне на две групи съделители, направили искане за поставяне на имот в общ дял, не могат да се обособят реални дялове за останалите, поради което единственият способ за прекратяване на съсобствеността се явява този по чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ Делбата може да се извърши по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ само ако за всеки наследник, респ. за всяко коляно, може да се отдели реален дял от наследствените имоти и съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. Недопустимо е съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот. В този смисъл е разрешението, дадено в т.8 от ППВС № 4/64 г. на ВС.
Поради наличието на съдебна практика и доколкото не се твърди, че тя е създадена поради неточно тълкуване и се налага да бъде променена или се нуждае от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито, че приложимите за извършването на делбата норми са непълни, неясни или противоречиви, следва да се приеме, че не е осъществено наведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 11.05.2010 г. по в.гр.д. № 86/2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: