О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 27.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 777/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 356 от 21.10.2015 г. по в.гр.д. № 235/2015 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 34 от 12.02.2015 г. по гр.д. № 753/2014 г. на Самоковския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Й. Г. С., И. Й. Н. и П. А. С. по отношение на следния недвижим имот: трети нежилищен етаж от пристройка и надстройка към масивна жилищна сграда- западен близнак, с административен адрес [населено място], [улица], с идентификатор № 65231.909.220.6, находящ се в дворно място, съставляващо УПИ Х- 1550 в кв. 96 по плана на [населено място], целият с площ 567 кв.м, а по стар нотариален акт – 533 кв.м, при права ? ид. част общо за Й. Г. С. и И. Й. Н., и ? ид. част за П. А. С..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. С. К. като пълномощник на П. А. С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че построеното извън обема на учреденото му право на строеж не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не може да бъде годен предмет на делба. Правният въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е собственикът на земята става ли собственик по приращение върху построеното в повече от учредената суперфиция, когато отклонението не е с цял самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. По този въпрос твърди да е налице противоречие на практиката на ВКС, обективирана в решение № 399 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 1013/2009 г. на І г.о. и решение № 413 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 1076/2010 г. на І г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Й. С. и И. Н. изразяват становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на трети етаж от надстройка и пристройка от жилищна сграда – западен близнак, построена в УПИ Х- 1550 в кв. 96 по плана на [населено място].
За да допусне извършването на съдебна делба на този обект въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 86, т.ІІІ, нот. дело № 806/1996 г. на временно изпълняващия длъжността нотариус при Самоковския районен съд, А. Б. С., Л. П. С., Й. Г. С. и Й. Н. З. като съсобственици на дворното място учредили на П. А. С. и В. С. С. правото да построят двуетажна масивна пристройка към построената в имота къща –близнак от западната страна на сградата, която ще представлява пристройка към западния близнак, със застроена площ до 60 кв.м за всеки от етажите, съгласно одобрени строителни книжа. На 07.10.1996 г. е одобрен архитектурен проект за пристройка и надстройка на жилищна сграда на името на П. С. и В. С., според който сградата, която ще се построи, е на 3 етажа. Проектът предвижда надстрояване на западния близнак и обединяване на подпокривните помещения в него с третото ниво на пристройката. Осъщественото строителство съответства на одобрения архитектурен проект. На място е изградена триетажна пристройка и е извършено надстрояване над съществуващия западен близнак с един етаж, като помещенията в надстроения етаж са пространствено обединени с помещенията в третото ниво на пристройката в общо трето вертикално ниво, достъпът до което се осъществява през врата от последното стъпало на най- горното стълбищно крило в стария западен близнак. Вещите лица са установили, че няма възможност за достъп до този етаж от новите нива на пристройката. Според архитектурния проект таванският етаж се състои от две стаи, едната от които с тераса, санитарен възел, склад и сушилня. Максималната светла височина на помещенията с плосък таван са 2.35 м в надстройката върху съществуващата сграда – близнак и 2.40 м в пристройката.
При така установените характеристики въззивният съд е приел, че процесният етаж представлява самостоятелен нежилищен обект, който може да бъде предмет на делба. Мотивирал се е с това, че този етаж не е обслужващ западния близнак и пристройката към него и статутът му не е подчинен на предназначението на целия обект. Обособените в него помещения могат да се използват самостоятелно и независимо от обектите в долните етажи. Поради това, като изграден извън обема на учреденото на П. С. и В. С. право на строеж, по силата на чл. 92 ЗС по приращение етажът е станал собственост на собствениците на терена Й. С., И. Н. и П. С. при права по ? ид. част за първите двама и ? ид. част за касатора С..
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява повдигнатият в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 413 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 1076/2010 г. на І г.о., на което се позовава касаторът, е прието, че когато построеното надхвърля обема на учреденото право на строеж, намира приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС и собствеността се придобива по силата на приращението. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, след като е направил извод, че процесният трети етаж представлява самостоятелен обект на собственост. Преди извършване на строителството сградата- западен близнак е била двуетажна с приземен етаж, без надзид на втория етаж. След изграждане на надзид над старата сграда с височина 2.40 м по южната фаса и 0.80 м по северната, сградата е променила статута си в триетажна, по аргумент от чл. 57, ал.3 от действащата към момента на извършване на строежа Наредба № 5/ 1995 г. за правила и норми за териториално и селищно устройство. Макар и да не отговаря на строителните правила и норми за жилище, този обект има характеристиките на ателие, допустимо за изграждане в надземните етажи и в подпокривното пространство/ чл. 38 ЗУТ; чл. 102 от Наредба № 7 /2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; чл. 88 от Наредба № 5 /95 г. за правила и норми за териториално и селищно устройство- отм./, което също представлява самостоятелен обект на правото на собственост /ср. § 2 от ДР на Наредба № 7/ 2003 г./.
В съдебната практика последователно се приема, че обемът на правото на строеж се определя от договора, с който това право е учредено, и че изграденото в повече, макар и въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, когато има юридическото основание да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, се придобива по приращение от собственика на земята. Учреденото на касатора и съпругата му право на строеж е било за изграждане на двуетажна пристройка към съществуващата двуетажна жилищна сграда – западен близнак. В действителност е проектирана и изградена триетажна пристройка и е надстроена съществуващата сграда, като помещенията в надстроения трети етаж на старата сграда са пространствено обединени с помещенията в изграденото третото ниво на пристройката. По този начин извън рамките на договора за учредяване на право на строеж е създаден изцяло нов обект на правото на собственост, който се придобива от собствениците на земята.
По тези съображение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С отговора на касационната жалба не е направено искане за разноски за касационната инстанция, поради което такива не се присъждат.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 21.10.2015 г. по в.гр.д. № 235/2015 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: