О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 25.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4878/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 697 от 09.05.2014 г. по в.гр.д. № 392/2014 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 5357 от 28.11.2013 г. по гр.д. № 3382/2013 г. на Варненския районен съд и е постановено ново по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от А. Т. Т. против Р. М. Р. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на А. Т. да ползва собственото си жилище, построено в ПИ № 372, включен в УПИ ІV- 372 в кв. 2 по плана на [населено място], както и собствената си ? ид. част от дворното място, изразяващи се в прекъсване на единственото преминаващо през описания имот водопроводно отклонение за водоснабдяване на сградата, и да възстанови същото.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Ст. Т. като пълномощник на ищеца А. Т. Т.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането за допускане на същото до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно: дали липсата на облигационна връзка между ищеца по иск с правно основание чл. 109 ЗС и съответния В и К доставчик е основание за отхвърляне на предявения негаторен иск против трето лице, което е прекъснало сградното водопроводно отклонение.
В писмен отговор, подаден чрез адв. Св. Н., ответникът по касация Р. М. Р. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че всяка от страните по делото притежава самостоятелно жилище в къща- близнак, построена в УПИ ІV-372 в кв. 2 по плана на [населено място], както и по 1/2 ид. част от имота. Ищецът А. Т. Т. е придобил правото на собственост върху западното жилище през 2004 г. по силата на договор за покупко- продажба, сключен с ответника Р. Р.. В източната част от дворното място, ползвана от ответника, се намира водопроводно отклонение за имота с водомерен възел, което е регистрирано със съответен абонатен номер на името на Р. Р.. Ищецът не е присъединен към В и К мрежата с отделен абонатен номер, а потреблението на вода е отчитано общо за двете жилища по партидата на ответника. При продажбата през 2004 г. в жилището на ищеца не е имало ток и вода. Със съгласието на ответниците бил включен във водопроводната шахта, изградена в разпределената им за ползване част от дворно място.
С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че прекъсването на водата в жилището на ищеца е извършено във водопроводната шахта при първоначалното захранване на двете сгради, като вътрешната инсталация в жилището на ответника е включена директно към тръбата, без отклонение към жилището на ищеца. Външният /тротоарен/ спирателен кран и спирателните кранове, разположени преди и след водомера във водомерната шахта, не са спирани.
При така установените факти по делото въззивният съд е намерил, че не е установено по несъмнен начин противоправно поведение на ответника Р., изразяващо се в спиране на водоподаването към жилището на ищеца. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е приел, че проверката на водопроводното отклонение е била извършена от служители на [фирма], а въпросът дали предприетите от тях действия са в рамките на предоставените им с Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, е извън предмета на спора.
С оглед на изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, формулирания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос не се явява обуславящ изхода на делото. Макар да е коментирал в мотивите обстоятелството, че ищецът не е присъединен като потребител към В и К мрежата по предвидения за това в Наредба № 4/ 2004 г. ред, въззивният съд не му е придал решаващо значение, а е отхвърлил иска на друго основание, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на конкретни действия от страна на ответника, довели до прекъсване на водоподаването в жилището на ищеца. Въз основа на извършената преценка на гласните доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза е достигнал до извод, че водоподаването е било преустановено от служители на [фирма]. Следователно, резултатът по делото не е свързан с поставения от касатора правен въпрос, а е обусловен от конкретно проведеното доказване на релевантни за спорното право факти.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 697 от 09.05.2014 г. по в.гр.д. № 392/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: