О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
София, 09.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 774/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. С. като пълномощник на М. Т. Х. против решение № 199 от 18.02.2010 г. по в.гр.д. № 706/08 г. на варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Касаторът поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на решението да касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите за нищожност на административен акт, ако са релевирани за пръв път с въззивната жалба и дали твърдението, че един недвижим имот е отнет при неспазване на законовия ред, включва имплицитно и твърдение за нищожност на административния акт, с който имотът е отчужден. Поставя се и въпросът дали ако отчуждителната заповед е издадена от некомпетентен орган, тя може да породи отчуждително действие. Сочи решение № 173 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 709/08 г. на ВКС, І г.о.; решение по адм. д. № 435/01 г. на варненския окръжен съд; решение от 18.02.2010 г. по в.гр.д. № 1937/09 г. на варненския окръжен съд и решение № 1343 от 21.11.2001 г. по гр.д. 0 1233/01 г. на ВКС, ІV г.о. позовава се и на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на КС.
Ответникът по касация Държавата чрез министъра на регионалното развитите и благоустройството, представлявана от мл. Юрисконсулт Р. г.- Е. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 508 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 4737/05 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Т. Х. против [община], а в условията на евентуалност и против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове за ревандикация на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 1853 по КП на м. ”С. Н.” от 1977 г., с площ 500 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имота на основание реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като имотът не е бил отнет без законово основание или не по установения в закона ред, а е бил валидно отчужден и собственикът е бил обезщетен с отстъпване на жилише за нуждите на неговата дъщеря, ищцата по делото.
От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № 1266 от 17.05.1975 г. на Председателя на ИК на Г.- В. е отчужден в полза на държавата за осъществяване на предвиденото по ЗРП мероприятие – Паметник на Съветската армия, недвижим имот, собственост на Т. К. К., находящ се в м.”С. Н.”, ХХІ подрайон, представляващ част от дворище пл.№ 2028, оценен, заедно с подобренията, за сумата 1782.34 лв., като е определено собственикът да бъде обезщетен с тристайно жилище за нуждите на семейството на дъщеря му М. Т. Х.. След като правоимащите собственици са обжалвали тази заповед в частта относно местохождението на отстъпения в обезщетение имот, е издадена друга заповед от 1977 г., с която е определено да бъдат обезщетение със жилище в жилищен блок на № 36 на [улица]. По силата на договор, сключен на 03.06.1980 г. между СП “И.” В. и М. Х., на последната било предоставена жилище № 32, находящо се на 3 ет. в жилищен блок № 36 на [улица]. В договора е посочено, че общата оценка на жилището е 12 117 лв., която се покрива от сумите от отчуждение имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 6417 лв. и разрешена разсрочка за изплащане до покриване на пълната стойност в размер на 6000 лв.
С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването, е реализирано, но не засяга процесния имот. Изслушано е и заключение на съдебно- графическа експертиза, която е установила, че подписът за “Председател на ИК на Г.” в заповед № 1266 от 17.05.1975 г. не е положен от посоченото в нея лице.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че е имотът е валидно отчужден по реда на З., собственикът е обещенен имотно, поради което не подлежи на реституция по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. Обстоятелството, че не е засегнат от мероприятието, за което е било предвидено отчуждаването, е преценено като неотносимо към рестутуционните основания по този закон. Въззивният съд е приел също, че е обвързан единствено от изложените в исковата молба твърдения за незаконност на отчуждаването, които са били за това, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването, не е реализирано и следователно плана не е породил действие, поради което не дължи обсъждане на доводите за нищожност на отчуждителната заповед като издадена от некомпетентен орган и за незаконност на отчуждаването поради това, че било за мероприятие, което към този момент не е било предвидено по ЗРП, като наведени несвоевременно едва във въззивната инстанция.
Поставените в изложението правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите за нищожност на административен акт, ако са релевирани за пръв път с въззивната жалба и дали твърдението, че един недвижим имот е отнет при неспазване на законовия ред, включва имплицитно и твърдение за нищожност на административния акт, с който имотът е отчужден, както и въпросът ако отчуждителната заповед е издадена от некомпетентен орган, може ли да породи отчуждително действие, нямат самостоятелна значение за изхода на делото и поради това не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване. Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, при кумулативната даденост на няколко предпоставки: имотът да е одържавен по някой от законите или начините, посочени в чл. 1 и 2 от него; към момента на влизането закона в сила да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ, да съществува реално до размерите, в които е отчужден и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната му равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, собствеността не може да се възстанови. В този смисъл е ТР № 1/1995 г. на ОСГК. В случая, ако се приеме, че заповедта по чл. 95 З./ отм./ е нищожен административен акт, тъй като е издадена от некомпетентен орган, това ще обуслови наличието на реституционно основание по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, но и в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗВСОНИ, която посочва като пречка за възстановяване на собствеността обезщетяването на собственика и при положение, че ищцата е обезщетена чрез отстъпване на жилище, и няма спор, че е получила даденото обезщетение, изводът относно настъпването на реституцията, ще бъде отново същия. В този връзка следва да се посочи, че доводът на ищцата, че не е била надлежно обезщетена, тъй като изцяло е заплатила цената на жилището със собствени средства, не кореспондира с данните по делото. В договора от 03.06.1980 г. изрично е посочено, че описаният в него апартамент се придобива като обезщетение срещу отчуждения със заповед № 1266/75 г. недвижим имот. Видно от записването в същия, сумата 6 417 лв. /посочена по- надолу в т.5 от договора като 6 117 лв./, представлява сбора от сумите от отчуждения имот и собствените средства на ищцата, а не само собствени средства, в какъвто смисъл са нейните твърдения.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 18.02.2010 г. по в.гр.д. № 706/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: