О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1309/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 33202 от 27.11.2014 г., подадена от адв. А. Н. като пълномощник на М. М. И., срещу решение № 1693 от 13.10.2014 г. по в.гр.д. № 336/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Представено е и изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване.
С молба от 10.02.2015 г. жалбоподателката, действаща чрез своя пълномощник адв. А. Н., е заявила, че оттегля касационната жалба. Препис от молбата е изпратен на ответниците по касация- Г. С. Б. и П. И. Б., които в молба – становище от 25.02.2015 г. са направили искане за присъждане на сторените разноски за адвокатска помощ за изготвяне на отговор на касационната жалба, като са приложили и доказателства за плащането им.
С молба от 16.03.2015 г. адв. Н. е изразила становище, че искането за присъждане на разноски е неоснователно, защото счита, че с поведението си доверителката й не е станала причина такива да бъдат направени. При условията на евентуалност е заявила и възражение за намаляване на разноските поради прекомерност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като съобрази изложените по – горе обстоятелства, намира, че волеизявлението за оттегляне на касационната жалба е допустимо и поради това на основание чл. 264, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал.4 ГПК ответниците Г. С. Б. и П. И. Б. имат право на сторените от тях разноски във връзка с касационното производство. Неоснователен е доводът на жалбоподателката М. И., че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като отговорът на касационната жалба с доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвянето му са били подадени в съда след депозиране на молбата й от 10.02.2015 г. за оттегляне на касационната жалба. Видно от данните по делото, препис от касационната жалба с приложенията към нея е бил изпратен на ответниците на 09.02.2015 г. и връчен на същите на 11.02.2015 г. От този момент за тях е започнал да тече едномесечния срок за подаване на отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Отговорът е подаден по пощата на 18.02.2015 г., т.е. след депозиране на молбата за оттегляне на касационната жалба, но преди на ответниците да е бил връчен препис от нея, което е станало на 19.02.2015 г. Ако предвид постановяването на тълкувателно решение по правния въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, жалбоподателката се е дезинтересирала от касационното обжалване, е могла да оттегли касационната жалба в дадения допълнителния срок за отстраняване на нередовности на касационната жалба, преди съдът да разпореди връчването на препис от нея на ответниците.
Основателно е искането за намаляване на основание чл. 78, ал.5 ГПК на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че делото е за делба и е във фазата по допускане на делбата, че ответниците по касация Г. Б. и П. Б. са съпрузи, че предмет на делбата е недвижим имот, идеална част от който е придобит от тях възмездно през време на брака им и поради това имат едно и също правно положение по отношение на спорното право, че за защита по делото са упълномощили един и същ адвокат, който е подал от тяхно име общ отговор на касационната жалба, че възнаграждението е договорено за цялостно представителство пред ВКС, а не само във връзка с фазата по допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че договореното и заплатено от всеки от тях възнаграждение в размер на 600 лв. / общо 1 200 лв./ не съответства на фактическата и правната сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК и следва да бъде намалено на 600 лв., която сума да бъде платена поравно на двамата ответници. Този размер съответства на предвидения в чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на обема на осъществената адвокатска защита срещу подадената касационна жалба.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1309/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., поради оттегляне на касационната жалба от М. М. И..
ОСЪЖДА М. М. И. да заплати на основание чл. 78, ал.4 във вр. с ал.5 ГПК на Г. С. Б. и на П. И. Б. по 300 / триста / лв. разноски за адвокатско възнагражение за изготвяне на отговор на подадената от М. М. И. касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: