О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София 02.02.2011
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1770/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. К. като пълномощник на Иван К. Ж. против решение № 1982 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 3088/07 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 96 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 1632/05 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ХVІІ-712 в кв. 392 по плана на[населено място], Старинна градска част. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за неподеляемост на делбения имот е изведен в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, тъй като при наличието на представен инвестиционен проект за обособяване в първия етаж на две самостоятелни жилища съдът е приел, че преустройството предполага значителни по своя характер строителни работи, които биха създали големи неудобства, без да се мотивира със събраните по делото доказателства. На следващо място поддържа, че в нарушение на материалния закон етажът бил изнесен на публична продан без припадащите му се идеални части от общите части на сградата и без принадлежащото му складово помещение.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са сочат разрешени в противоречие с практиката на ВКС въпроси относно правното положение на общите части при делба на самостоятелно жилище в сграда – етажна собственост; критериите, въз основа на които се преценява кога са налице значителни преустройства и неудобства, по- големи от необходимите при разрешаване на въпроса за обособяване на реални дялове при делба на жилище; допустимо ли е изнасяне на публична продан на жилище, за което има доказана техническа възможност за разделянето му на реални дялове, отговарящи на броя на съделителите и по какъв способ следва да се извърши делбата в този случай. Позовава се на решение № 457 от 14.07.2000 г. по гр.д. № 1021/99 г. ; решение № 228 от 29.05.2002 г. по гр.д. № 854/01 г. ; решение № 90 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 522/02 г.; решение № 199 от 01.04.2004 г. по гр.д. № 718/03 г., решение № 541 от 08.07.2005 г. по гр.д. № 216/05 г.- всички на ВКС, І г.о. Поддържа също, че разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ще спомогне за постигане на целта на делбата, а именно – ликвидиране на съсобствеността.
По делото е подадена и втора касационна жалба от Иван К. Ж. чрез неговия пълномощник адв. П. К., с която се обжалва допълнително решение № 872 от 20.05.2009 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ж. за присъждане законна лихва върху сумите за подобрения, които останалите съделители са осъдени да му заплатят. Счита, че в тази част решението подлежи на касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 221 от 08.06.1999 г. на 5-членен състав на ВКС, по въпроса представлява ли искането за присъждане на законна лихва изменение на иска и кога най – късно може да бъде заявено по делото.
Ответницата по касация Р. К. Г. е обжалвала с частна жалба въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на И. К. Ж. разноски по делото в размер на 265 лв. Счита, че неправилно съдът е възложил в нейна тежест заплащането на направените разноски за съдебно- техническа експертиза относно поделяемостта на жилището, тъй като същата е поискана от Ж. за доказване на неговите твърдения по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
С решение № 193 от 18.10.2005 г. по гр.д. № 1632/05 г. на Пловдивския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите С. Т. С., И. К. Ж. и Р. К. Г. по отношение на следния недвижим имот: първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, входно антре, баня и тоалетна, с обща застроена площ от 95 кв.м., находящ се в двуетажна със сутерен жилищна сграда, построена в дворно място с площ 130 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ- 712 в кв. 392 по плана на[населено място], Старинна градска част, при права 10/12 ид. части за С. С., 1/12 ид. част за Иван Ж. и 1/12 ид. част за Р. Г.. След влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката С. С. е прехвърлила на Р. Г. притежаваните от нея идеални части от жилището.
При разглеждане на делото във фазата по извършване на делбата от въззивния съд съделителят Иван Ж. е представил инвестиционен проект за разделяне на делбения имот на два дяла в няколко варианта. С протокол от 16.09.2008 г. на РЕСУТ П. е одобрен вариант трети. Според този вариант жилище 1 се обособява като боксониера със самостоятелен санитарен възел, складово помещение в избения етаж и вход през покритата веранда, като се предвижда запазване на съществуващата стая с кът за хранене, а съществуващите банята и тоалетна се преустройват в две помещения – баня- тоалетна, съответно по едно за двете самостоятелни новообразувани жилища. Жилище 2 се оформя от двете съществуващи стаи на изток, едната от които се трансформира в кухня- дневна, към него се осигурява самостоятелно санитарно помещение баня – тоалетна, запазва се съществуващото антре, осигурява се достъп от съществуващото вътрешно стълбище и складово помещение под спалнята. Въззивният съд е назначил съдебно- техническа експертиза, която да изчисли стойността на това преустройство и стойността на новообособените жилища, както и да определи идеалните части от общите части за сградата за всяко от тях. Според приетото заключение на вещото лице, преустройството включва изграждане на допълнителен преграден зид с дебелина 12 см. и дължина 1.80 м., уширяване на проходен отвор, измазване и шпакловка на новите зидове от двете страни и боядисването им с латекс, на обща стойност 442 лв. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в експертизата не са включени средствата, необходими за изграждане на В и К връзки с оглед предвиденото преустройство на банята и тоалетната и изграждането на кухня.
При тези доказателства въззивният съд е посочил, че не възприема съгласувания проект за разделяне на жилището и намира, че същото е неподеляемо, тъй като разделянето е свързано със значителни преустройства и неудобства, по- големи от обикновените. Изводът е мотивиран с това, че съделителят Иван Ж. не е ангажирал доказателства за стойността на необходимите СМР за направата на В. връзки.
Поставеният в изложението правен въпрос относно критериите, съобразно които преустройството се определя като значително по смисъла на чл. 203 ЗУТ, е пряко свързан с избрания от съда способ за прекратяване на съсобствеността. Този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от представеното от касатора решение № 541 от 08.07.2005 г. по гр.д. № 2167/05 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че за да се прецени дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят стойността на жилището преди преустройството със стойността на необходимите строително – монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Ето защо настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
По останалите въпроси, касаещи статута на общите части при делба на жилището и приложението на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ в случаите, когато има доказана техническа възможност за разделяне на жилището на самостоятелни обекти, съответствуващи на броя на съделителите, съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на допълнително решение № 872 от 20.05.2009 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ж. за присъждане законна лихва върху сумите за подобрения, които са му присъдени с решението на първоинстанционния съд. Поставеният в тази връзка правен въпрос представлява ли искането за присъждане на законна лихва изменение на иска и кога най – късно може да бъде заявено по делото, е неотносим към изложените от въззивния съд мотиви, които са в смисъл, че въззивният съд не е компетентен по реда на чл. 193 ГПК/ отм./ да допълва решението на първоинстанционния съд.
По частната жалба от Р. К. Г. против въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на И. К. Ж. разноски по делото в размер на 265 лв., съдът ще се произнесе също с решението по делото.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1982 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 3088/07 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот.
УКАЗВА на жалбоподателя Иван К. Ж. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 127 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение № 872 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 3088/07 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Иван Ж. за присъждане законна лихва върху сумите за подобрения, които са му присъдени с решението на първоинстанционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: