О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1615/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.03.2009 г. по гр.д. № 3064/07 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 25.06.2007 г. по гр.д. № 239/07 г., с което [фирма] е осъдено на основание чл. 109 ЗС да премахне изградените в УПИ ІХ- Коо от кв. 21 по плана на [населено място], м.”НЗП С.” шахти за кабели, посочени с червен цвят в скица № 1 към заключението на приетата на 26.03.2007 г. експертиза //л. 26/, която представлява неразделна част от решението, както и преминаващите през УПИ ІХ- Коо ел. кабели, очертани с червен цвят на същата скица.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма] / след вписване в регистъра за търговските дружества промяна в наименованието на ответното дружество/. В нея са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Във връзка с основанието по т.1 са формулирани въпросите : дали подлежат на премахване по реда на чл. 109 ЗС строежи, които са в режим на търпимост и необходимо ли е по иск по чл. 109 ЗС да се доказва съществуването на пречки за упражняване правото на собственост. Сочат се ТР № 31/ 06.0.2.1985 г. , решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1699/92 г. на ІV г.о., решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.д. № 2190/98 г. на V г.о. и решение № 504 от 05.04.2006 г. по гр.д. № 10582005 г. на ІV г.о. Поставени са и въпросите длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди доказателствата по делото, да провери правилността на обжалваното решение и конкретно да обоснове диспозитива на решението с изложените мотиви, като се поддържа, че произнасянето по тях е в противоречие с постановките на ППВС № 1/85 г. и ППВС № 7/ 1965 г.
На следващо място касаторът счита, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса: при негаторния иск по чл. 109 ЗС абсолютно необходимо ли е да бъде доказано съществуването на пречки за упражняване правото на собственост в пълен обем – решение № І-4 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 689/08 г. на Бургаския окръжен съд и решение от 29.07.2005 г. по гр.д. № 1495/04 г. на Софийски градски съд.
На основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: липсата на доказателства за създадени пречки при упражняване правото на собственост в пълен обем, основание ли е за отхвърляне на негаторния иск; съдържа ли негаторният иск презумпция, че всяко неоснователно действие довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца имуществено право; достатъчно основание за уважаване на негаторен иск ли е незаконността на строителството на енергиен обект; за определяне сервитути на енергийни обекти, съществуващи към влизане в сила на ЗЕЕЕ / отм./ и местоположението им спрямо служещите имоти, включени в границите на сервитутите по смисъла на ЗЕ / отм./ ЗЕЕЕ/ отм./ и ЗЕ, ведно с издадените по делегация наредби; за всички съществуващи енергийни обекти, изградени при фактическо съответствие с изискванията на закона ли се създават сервитутни зони или само за тези от тях, за изграждането на които са издадени необходимите документи по смисъла на чл. 60 ЗЕЕЕ/ отм./; собствениците на имоти около енергийните обекти около и в сервитутните зони по чл. 60 ЗЕЕЕ/ отм./ длъжни ли са да търпят известно ограничение за собствеността с оглед обществения интерес да се осигурява електроснабдяване; има ли задължение въззивният съд да извършва проверка на обжалваемия интерес по делото и в този смисъл да определи цената на иска и съответните държавни такси.
Ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, Софийският градски съд е приел, че ищецът [фирма] се легитимира като собственик на УПИ ІХ- Коо по силата на договор за замяна на недвижими имоти от 27.10.2003 г., сключен със Столична община. Приел е, че в този имот съществуват изградени шахти за ел. кабели, за които не е възникнало сервитутно право в полза на ответника като енергийното предприятие по силата на чл. 60, ал.1 ЗЕЕЕ/ отм./, тъй като процесните енергийни обекти са изградени след влизане в сила на този закон, т.е. не се обхващат от хипотезата на чл. 60, ал.2,т.1 и за тях липсва отреждане на терена, както изисква т.2 от цитираната разпоредба. Оттук е направил извод, че съществуването на енергийни обекти, за които не са създадени сервитутни права в полза на ответника, представлява неоснователно нарушаване на правото на собственост и това е достатъчно за уважаване на предявения иск по чл. 109, ал.1 ЗС за тяхното премахване, без да е необходимо да се доказва конкретно как и с какво се ограничава това право.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса подлежат ли на премахване по реда на чл. 109, ал.1 ЗС строежи, които са в режим на търпимост. Понятието “търпим строеж” е дефинирано в § 16 ЗУТ и относимо към строежи, извършени без необходимите строителни книжа, които обаче са били допустими по действуващите подробни планове и по правилата и нормативите към момента на извършването им. В този смисъл е употребено и в съдебната практика, сочена от касатора. В случая въпросът не е дали процесните енергийни обекти представляват търпими строежи по смисъла на закона, а дали факта на изграждането им в чужд имот създава за неговия собственик състояние, което той е длъжен да търпи. Иначе казано, дали е налице законово ограничение на собствеността, създадено независимо от волята на собственика, каквото е сервитутното право в полза на енергийните предприятия.
Не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и по въпроса необходимо ли е по иск по чл. 109 ЗС да се доказва съществуването на пречки за упражняване правото на собственост, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС, нито се установява въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представените решения на Софийски градски съд и на Бургаския окръжен съд са несъпоставими както помежду си, така и с настоящото решение от гледна точка на фактическата обстановка по делата, по които са постановени. По първото дело се касае за търпим строеж в съсобствен на страните имот, а по второто дело – за строеж, извършен в собствен на ответника имот, но при неспазване на изискванията за отстояние откъм имотната граница с ищеца. В соченото решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.д. № 2190/98 г. на V г.о. е разгледана хипотеза, която също е различна от настоящия казус – ищецът не е бил собственик на дворното място, в което е построен гараж, а само на апартамент в сградата, откъдето е направен извод, че построяването на гаража не пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост върху жилището. Когато обаче е извършен строеж в чужд имот, не е необходимо собственикът на имота да доказва с какво строежът му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като този извод следва от естеството на нарушението. Още повече в случай като настоящия, при който ограниченията на правото на собственост са посочени изрично в закона – съгласно чл. 64, ал.3, т.2 от Закона за енергетиката, в служещите поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9, както и прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически изисквания.
Нормата на чл. 64, ал.3 ЗЕ е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което, по изложените по- горе съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпросите собствениците на имоти около енергийните обекти около и в сервитутните зони по чл. 60 ЗЕЕЕ/ отм./ длъжни ли са да търпят известно ограничение за собствеността с оглед обществения интерес да се осигурява електроснабдяване и липсата на доказателства за създадени пречки при упражняване правото на собственост в пълен обем, основание ли е отхвърляне на негаторния иск.
Въпросът дали е достатъчно основание за уважаване на негаторен иск незаконността на строителството на енергиен обект и въпросът дали за всички съществуващи енергийни обекти, изградени при фактическо съответствие с изискванията на закона се създават сервитутни зони или само за тези от тях, за изграждането на които са издадени необходимите документи по смисъла на чл. 60 ЗЕЕЕ/ отм./, също не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Първият въпрос е извън решаващите съображения на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 109, ал.1 ЗС, тъй като съдът е обосновал извода си с липсата на определените в закона предпоставки за възникване на сервитутно право в полза на ответното енергийно предприятие с обстоятелството, че шахтите са изградени през 2001 г., т.е. след влизане в сила на ЗЕЕЕ/ отм./ и с плана от 2003 г. е предвидено те да бъдат изместени извън границите на УПИ ІХ, т.е. за тях няма отреждане по плана. Всъщност въпросът е бил фактически – дали процесните енергийни обекти са съществуващи към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ/ отм./ и дали за тях е имало отреждане на терена. При отрицателен отговор на тези въпроси съобразно заключението на съдебно – техническата експертиза и при спазване на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест за установяване на факти, от които страната черпи изгодни за себе си правни последици, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице, съдът е заключил, че в негова полза не е възникнало сервитутно право.
Въпросът за определяне сервитути на енергийни обекти, съществуващи към влизане в сила на ЗЕЕЕ/ отм./ и местоположението им спрямо служещите имоти, включени в границите на сервитутите по смисъла на ЗЕ/ отм./ ЗЕЕЕ/ отм./ и ЗЕ, ведно с издадените по делегация наредби, е твърде общо формулиран, не е свързан с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма и не е мотивирано значението му за точното прилагане на закона, поради което също не може да обоснове основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото, да провери правилността на обжалваното решение и конкретно да обоснове диспозитива на решението с изложените мотиви. Този въпрос не е обуславящ изхода на настоящото делото, тъй като не се установява въззивният съд да не е изпълнил тези свои задължения. При внимателен прочит на мотивите и диспозитива на обжалваното въззивно решение не се установява твърдяното от касатора противоречие между тях досежно местоположението на енергийните обекти. Съдът е приел, че според плана от 2003 г. трасетата на електрическите кабели трябва да минават под тротоара, извън УПИ ІХ, а в действителност преминават през имота на ищеца.
Въпросът има ли задължение въззивният съд да извършва проверка на обжалваемия интерес по делото и в този смисъл да определи цената на иска и съответните държавни такси е изцяло неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване.
В обобщение на изложеното, не са налице сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.03.2009 г. по гр.д. № 3064/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: