О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 7729/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Ал. А. като пълномощник на М. А. М., против определение № 2599 от 02.07.2013 г. по ч.гр.д. № 490/2013 г. на Окръжен съд- Благоевград. С него е потвърдено определение № 3000 от 28.03.2013 г. по гр.д. № 1433/2012 г. на Благоевградския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационна жалба формално е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Касаторът обосновава искането за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, а в определена степен – и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделенние, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 1433/2012 г. по описа на Районен съд- Благоевград е било образувано по иск на М. А. М. против Служба по геодезия, картография и кадастър – Б. за признаване за установено, че разписката, удостоверяваща връчването на заповед № КД- 14-01-143 от 15.04.2011 г. на началника на С., е неистински документ. Приел, че този иск е недопустим, тъй като в исковата молба ищецът изрично е посочил, че разписката е била представена в съдебно заседание по административно дело № 75/2012 г. по описа на Административен съд – Благоевград и е била оспорена от него с възражението, че нито е виждал тази разписка, нито я е подписвал. Съдът е посочил, че разрешаването на въпроса за редовността на връчването на административния акт /заповедта/ и спазването на сроковете по АПК за неговото обжалване, е от компетентността на административния съд и е част от преценката му за наличие на процесуалните предпоставки за образуване на административното производство. Поради това за ищеца липсва правен интерес от провеждането на самостоятелен иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на разписката за връчване на административния акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят не е посочил кой е правният въпрос, който счита, че е обусловил изхода на делото, нито е обосновал наличието на някой от специалните критерии по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Изложението възпроизвежда постановките на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС относно това кой е същественият правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, без да ги свързва с конкретиката на делото. Наведени са и доводи за допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Непосочването на конкретния правен въпрос, разрешен в обжалваното определение, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В този смисъл т.1 от ТР № 1/ 2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2599 от 02.07.2013 г. по ч.гр.д. № 490/2013 г. на Окръжен съд- Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: