О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София 09.07.2014 ч.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2590/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от изпълнителните директори А. Н. и Д. Н., действащи чрез пълномощника си ю.к. С. П., против определение № 79 от 17.01.2014 г. по ч.гр.д. № 35/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил в частта му, с която е отменено разпореждането от 01.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1556/2013 г. на Районен съд – Дупница в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 5 954.25 евро, представляващи договорна лихва за периода от 20.06.2013 г. до 10.07.2013 г. и в тази част е отхвърлено заявлението на [фирма] срещу длъжника Б. И. Х., за издаване на основание чл. 417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на процесуалните правила. Към частната касационна жалба е представено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани два правни въпроса, по които се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – следва ли съдът в производство по чл. 419, ал.2 ГПК да се произнася с акт, с който установява съществуването или несъществуването на част или цялото вземане по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 ГПК; допустима ли е обстоятелствена проверка относно съществуването или несъществуването на част или цялото вземане в производството по чл. 419, ал.2 ГПК или същото е предмет на проверка в производството по чл. 422 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на жалбата е въззивно определение, постановено в заповедното производство, с което съдът се е произнесъл по частна жалба по чл. 419, ал.2 ГПК, против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК, издадена на 11.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1556/02013 г. на Районен съд- Дупница. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, заповедното производство е уредено в действащия ГПК като двуинстанционно и въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], , представлявано от изпълнителните директори А. Н. и Д. Н., действащи чрез пълномощника си ю.к. С. П., против определение № 79 от 17.01.2014 г. по ч.гр.д. № 35/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: