О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 662/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 97 от 26.02.2010 г. по в.гр.д. № 980/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение № 259 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 588/07 г. на Велинградския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [фирма] със седалище [населено място], че М. Н. М. е собственик на североизточната част от новозаснет поземлен имот № 6448 в кв.5 по кадастралния план на [населено място] от 2004 г., с площ на частта от 188 кв.м., при граници: от северозапад – ПИ № 6355, от североизток- [улица], от югоизток- [улица]и от югозапад- подпорна стена в ПИ № 6448, както и че е налице грешка в кадастралната основа, при която посочената част неправилно е заснета като част от ПИ № 6448 в кв.5, вместо като част от собствения на ищеца ПИ № 6355 в кв.5.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивнвото решение е подадена касационна жалба от адв. Д. К. като пълномощник на [фирма]. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация М. Н. М. в писмен отговор на касационната жалба е изразил становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че М. Ц. Б. и наследодателят на ищеца – Н. М. Ц., са били собственици на недвижим имот, представляващ парцел ІV в кв. 70 по плана от 1920 г. на [населено място] с площ от 881 кв.м., придобит от тях през 1940 г. по договор за покупко – продажба, сключен с [община]. По плана от 1957 г. парцел ІV, заедно с парцел ІІ, били заснети с пл.№ 1221, записан в разписната книга на М. Ц. Б. и Н. М. Ц.. Имот пл.№ 1221 е бил с площ около 1344 кв.м. и за него е бил отреден парцел Х в кв.5. През 1961 г. към парцел Х- 1221 били придадени по регулация 188 кв.м. от имот пл.№ 1222, собственост на ЦК на Б., за които е бил издаден нотариален акт № 97/1961 г. Северната част на имота, с площ от около 420 кв.м., идентична с бивш парцел ІІ, е била застроена с жилищна сграда. Западната част през 1966 г. е била отчуждена и придадена към парцел І- за почивна станция на ЦК на Б.. С решение № 215 от 08.06.1992 г. на Кмета на [община] е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху имот пл.№ 1221 в кв.5 по плана на града.
По отношение на имот пл.№ 1222 е установено, че по плана от 1957 г. същият е бил записан на името на наследници на Т. В. и Г. Н.. Имотът е бил с площ от около 2530 кв.м. и за него са били отредени парцел ХІ и ХІІ в кв.5, а част е била включена в парцел І – почивна станция на ЦК на Б.. По делото е представен А. № 488 от 01.07.1951 г., с който е актуван за държавен недвижим имот, бивша собственост на наследници на това В., представляващ ? ид. част от вила с двор в [населено място], със застроено и незастроено дворно място от 2636 кв.м., както и А. № 402 от 26.10.1949 г., с който е актуван за държавен недвижим имот, бивша собственост на М. Н. И., М. М. Н. и Г. Г. Н., представляващ ? ид. част от сграда с двор в [населено място], вила- хотел, със застроено и незастроено дворно място от 2636 кв.м. Като собственици на на другата 182 ид. част са посочени наследниците на Т. В.. С решение на Кмета на [община] № п17 от 06.05.1992 г. посочените в тези актове имоти били отписани и възстановени съответно на наследниците Т. В. и Р. Г. и на наследниците на М. Н. И. на основание ЗВСНОИ. Съдът е приел, че М. Н. И. е наследодателят на ищеца, докато в действителност ищецът е наследник на Н. М. Ц. и М. Ц. Б..
Установено е също, че бивш имот пл.№ 1222 е бил нанесен в кадастъра със заповед на кмета от 1995 г. като новообразувани имоти пл.№ 6353, 6354 и 6448, като частта от 188 кв.м., придадена по регулация към стар парцел Х- 1221, не е била включена в тях. Бивш имот пл.№ 1221 по плана от 1957 г. е бил нанесен в плана през 1995 г. като имот с пл.№ 6355, който включва в себе си неотчуждената част от имот пл.№ 1221, съставляваща парцел ІІ в кв. 70 от 1920 г. и придадените към парцел Х 188 кв.м. от имот 1222. По сега действуващия кадастрален план, одобрен през 2004 г., тези 188 кв.м. са заснети в границите на имот пл.№ 6448.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че към момента на заснемане на кадастралния план от 2004 г. ищецът М. Н. М. е бил собственик по рестутиция на спорните 188 кв.м., придобити от неговия наследодател по регулация, заснети неправилно като част от имота на ответника пл.№ 6448.
Неоснователни са доводите за вероятна недопустимот на въззивното решение, тъй като липсват данни съдът да се е произнесъл по недопустим иск. Спорът между страните е относно принадлежността на правото на собственост върху терен с площ от 188 кв.м. с граници, посочени в исковата молба, към момента на одобряване на последния кадастрален план на населеното място от 2004 г. С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум, искът правилно е квалифициран от въззивния съд като такъв по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Неоснователни са доводите на касатора, че този спор подлежи на разрешаване по административен ред. Разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗКИР е идентична с разпоредбата на чл. 32, ал.1, т.2 З./ отм./, по приложението на която има изобилна съдебна практика, която еднозначно приема, че спорът за правото на собственост върху имота е преюдициален по отношение на процедурата по изменение на кадастралния план и следва да се реши в отделно исково производство. Нормата на чл. 53, ал.2 ЗКИР императивно разпорежда, че когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Това е прието и в мотивите на решение № 2717 от 11.03.2008 г. на ВАС по адв.д. № 11661/07 г., на което касаторът се позовава. Макар същото не попада в обхвата на понятието “съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, илюстрира еднаквото разрешаване на въпроса от гражданските и от административните съдилища. Агенцията по кадастъра не е страна по спора за материално право, поради което не е пасивно легитимирана в исковото производство по чл. 53, ал.2, пр.2 ЗКИР.
Не се оправдават от фактическа страна и доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, поради което доводите за вероятна недопустимот на решението и на това основание също са неоснователни. Недвижимият имот, по отношение на който ищецът е искал да бъде признат за собственик, е индивидуализиран в петитума на исковата молба по площ и местонахождение в рамките на имот пл.№ 6448, като са посочени границите, които обособяват спорната част. Некоректно се цитира диспозитива на въззивното решение, в който също се съдържа описание на площта и границите на имота, по отношение на който се е произнесъл съдът.
В касационната жалба и изложението към нея са изложени доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, изразяващи се в грешна интерпретация на част от доказателствата по делото, но въз основа на тези доводи жалбоподателят не е извел конкретен правен въпрос, по отношение на който се преценява наличието на специалните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. Грешното възприема на фактическата обстановка по спора съставлява нарушение на процесуални правила, което е съществено, когато се отразява върху правилността на решението, но тази проверка не може да се извърши в първата фаза на касационното производство. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е касационно основание по чл. 281 ГПК, но само по себе си не обосновава приложното поле на касационното обжалване.
Дори да се приеме, че чрез наведените в изложението доводи, макар и непрецизно, се поставя процесуалноправния въпрос за задължението на съда да установи точно фактическата обстановка по спора и въз основа на нея да направи съответните правни изводи, то в случая този въпрос не се явява съществен за изхода на делото, тъй като въззивният съд не е изградил решаващите си изводи на грешно възприетото съдържание на част от писмените доказателства, както се поддържа от касатора. Регулационният и вещноправният статут на спорния имот от 1920 г. до одобравянето на кадастранния план на [населено място], кв. Ч. от 2004 г., са установени въз основа на заключенията на изслушаните по делото съдебно – технически експертизи, както и на другите приложени към делото писмени доказателства – нотариални актове и решение № 215 от 08.06.1992 г. на Кмета на [община] за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху имот пл.№ 1221 по молбата на наследниците на М. Ц. Б. и Н. М. Ц., които подробно са обсъдени от въззивния съд.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 26.02.2010 г. по в.гр.д. № 980/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: