О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 413/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. Х. Д. като процесуален представител на П. К., А. К., М. К., М. К., М. К. и А. К., граждани на Република К., против определение № 387 от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. № 506/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 11936 от 05.12.2013 г., подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на П. К., А. К., М. К., М. К., М. К. и А. К., против определение № 587 от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. № 1416/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено искането им за допускане на обезпечение на бъдещи искове. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена след едноседмичния срок по чл. 396, ал.1 ГПК. Мотивирал е извода си с това, че определението по ч.гр.д. № 1416/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново е връчено на молителя на 26.11.2013 г., когато сътрудник на адв. Д. е поискал издаване на незаверен препис от определението от името на пълномощника, внесъл е дължимата за преписа държавна такса и е получил същия, което е удостоверено с подписа на адвокатския сътрудник върху молбата. Съдът е приел, че по този начин е било изпълнено изискването на чл. 7, ал.2 ГПК за връчване на препис от акта, поради което срокът за обжалване на определението е започнал да тече от датата на получаване на преписа и към момента на подаване на частната жалба – 05.12.2013 г., е бил изтекъл.
Обжалваното определение е неправилно. Като проявление на принципа на служебното начало в граждански процес, разпоредбата на чл. 7, ал.2 ГПК изисква съда да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Целта на тази разпоредба е да обезпечи възможност на страната да се запознае с цялостното съдържание на подлежащия на обжалване съдебен акт и по този начин да реализира ефективно правото си на защита пред по – горния съд. Връчването на препис от актовете по чл. 7, ал.2 ГПК се извършва по реда, указан в Глава шеста на ГПК ” Съобщения и разноски”. Този ред не изключва възможността страната или нейният пълномощник по своя инициатива да поискат и да получат препис от съдебния акт в канцеларията на съда.
В случая обаче преписът от поставения съдебен акт е връчен на лице, което не е страна или пълномощник на страна по делото, поради което неправилно въззивният съд е приел, че връчването е редовно. Разпоредбата на чл. 51 ал.1 ГПК допуска връчването на адвокат да се извърши чрез неговия сътрудник, но само когато връчването се извършва в кантората на адвоката. Правата на адвокатските сътрудници, произтичащи от сключения с адвокат или адвокатско дружество трудов договор, са регламентирани в чл. 21 от Закона адвокатурата и не включват правото, извън кантората, да получават от името на адвоката адресираните до него съдебни книжа. По силата на длъжността си те могат да изискват и да получават от органите съдебната власт само копия от представените по делата документи и доказателства.
Затова следва да се приеме, че срокът за обжалване на определението по гр.д. № 1416/2013 г. на Великотърновския окръжен съд е започнал да тече не от 26.11.2013 г., както е приел въззивният съд, а от 28.11.2013 г., когато препис от определението е бил връчен на адв. Д. съобразно изискванията на чл. 51, ал.1 ГПК на адреса на неговата кантора. Преценена спрямо тази датата, частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 396, ал.1 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Апелативен съд – Велико Т. за разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 387 от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. № 506/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частната жалба, подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на П. К., А. К., М. К., М. К., М. К. и А. К., граждани на Република К., против определение № 587 от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. № 1416/2013 г. на Окръжен съд- Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: