О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
София, 17.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1200/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Й. И. и М. И. И. чрез техния процесуален представител адв. К. К. против решение № 798 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 140/ 2010 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 3533 от 25.11.2009 г. по гр.д. № 9757/07 г. на Варненския районен съд, с което касаторите са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на И. Г. Д. владението върху ПИ № 1796 по ПНИ на СО “Т.” в землището на [населено място], с площ 1110 кв.м.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата да води ревандикационен иск, тъй като решението на по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, от което извежда претендираното право, било нищожно. На следващо място се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторите считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите налице ли е активна процесуална легитимация за водене на ревандикационен иск, при положение, че възстановеният с решението по чл. 14, ал.1, т.1 ГПК земеделски имот е бил обект на замяна по ЗТПС/ отм./ и впоследствие застроен и по въпроса притежават ли ищците активна процесуална легитимация, ако се позовават на решение на ПК, което представлява нищожен административен акт. В тази връзка сочат решение № 52 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 4599/07 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 164 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 131/09 на ВКС, І г.о.; решение № 1108 от 27.09.2006 г. по гр.д. № 1782/05 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1223 от 13.11.2001 г. по гр.д. № 2397/01 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 673 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 234/09 г. на Варненския окръжен съд. Формулирани са и материалноправните въпроси : съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността на бившите собственици законното застрояване на бившия имот в хипотезата на чл. 18з, ал.3 във вр. с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и има ли конститутивно действие решението на ПК, в което липсва достатъчна индивидуализация на възстановения имот/ не са посочени границите му и липсва скица/ или такова решение има само установително действие, което не легитимира ищците като собственици на възстановения имот. По тези въпроси касаторите се позовават и на съдебната практика, обективирана освен в посочените по – горе решения, също и в решение № 857 от 07.10.2008 г. по гр.д. № 3008/07 г на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 88 от 27.04.по гр.д. № 957/03 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответницата по касация И. Г. Д. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Ст. С. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с решение № 564 от 13.10.1998 г. на ПК- В. в полза на наследниците на М. И. Я. е въстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху лозе от 1.2 дка в землището на кв. В., В., м. ”У. А.”, имот № 10926 от КП, изработен през 1956 г., съставляващо имот пл.№ 1796 по КП ”Т.”, както и че възстановеният имот е идентичен с предоставения в дял на М. И. Д. по протокол по ч.гр.д. № 337/52 г., с който е одобрена спогодба по извършване на делба на имот, останал в наследство от И. Д. К.. Установено е също, че този имот е бил внесен в ТКЗС, след което по решение на Т. комисия от 1961 г. е бил предоставен в замяна на А. К. З. срещу друг неин имот, включен в ТКЗС. С частен писмен договор от 22.01.1965 г. А. З. продала придобития по замяна имот на М. И. И. С нотариален акт № 147, т.ІХ, дело № 4475/1978 г. М. /М./ И. И. и М. Й. И. били признати за собственици на същия на основание давностно владение. През 1979 г. на името на М. Й. И. бил издаден позволителен билет за построяване на сезонна постройка по типов проект. С гласни доказателства е установено, че към 1980 г. е било построена двуетажна постройка – вилна сграда.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че по силата на решение № 564 от 13.10.1998 г. на ПК- В. ищцата се легитимира като собственик на процесния имот. Ответниците владеят този имот без основание, защото не са придобили правото на собственост на оригинерно основание – съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата до влизане на този закон в сила придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита, а към момента на предявяване на ревандикационния иск не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС 10 – годишен давностен срок. Приел е, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като полученият по замяна имот не е бил предмет на разпоредителна сделка /частният писмен договор не поражда вещнопрехвърлително действие/, а постройката в него не е изградена от приобретателя по замяната или от лице, придобило имота по силата на валидна прехвърлителна сделка. По тези съображения е намерил ревандикационния иск за основателен.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението процесуалноправни въпроси – налице ли е активна процесуална легитимация за водене на ревандикационен иск, при положение, че възстановеният с решението по чл. 14, ал.1, т.1 ГПК земеделски имот е бил обект на замяна по ЗТПС/ отм./ и впоследствие застроен и по въпроса притежават ли ищците активна процесуална легитимация, ако се позовават на решение на ПК, което представлява нищожен административен акт. Всъщност доводите, с които касаторите обосновават твърдението си за липса на активна процесуална легитимация на ищеца, са относими към неговата материалноправна легитимация, т.е. към основателността, а не към допустимостта на предявения иск. Процесуалната легитимация на ищеца се определя от неговите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и от претендираното в нейния петитум субективно материално право, а не от истинността на изложените факти и основателността на правните му доводи. Ако ищецът не е носител на претендираното материално право, искът му ще бъде неоснователен, а не недопустим.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по разрешения с него материалноправен въпрос във връзка с приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в случаите, когато придобитият по замяна от Т. комисия земеделски имот е застроен, но не от приобретателя по замяната, а от трето лице, което упражнява фактическа власт върху имота. Хипотезата не е често срещана и по нея няма формирана трайна съдебна практика, поради което разрешаването на този въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 798 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 140/ 2010 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 301.65 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: