О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 09.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3389/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 604 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 14066/2011 г. на Софийски градски съд е обезсилено решението от 17.07.2010 г. по гр.д. № 13943/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която на основание чл. 33, ал.2 ЗС е допуснато изкупуване от К. Г. М., В. М. И., Р. М. И., Т. Б. П. и А. Б. Я., съобразно правата им, на следния недвижим имот: 496/3033 ид. части от тавански етаж с площ 124 кв.м, находящ се в сградата във вътрешната югозападна част на дворното място, съставляващо УПИ V- 349 в кв. 35 по плана на [населено място], цялото с площ 1011 кв.м, ведно с 496/33030 ид. части от дворно място, който имот е продаден от С. Р. Т. на П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. с нотариален акт № 77, дело № 14 375 от 18.06.1997 г. по описа на нотариус при СНС за сумата 650 лв., като в тази част производството по делото е прекратено. Със същото въззивно решение е оставено в сила допълнително решение от 06.07.2011 г. по гр.д. № 13943/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Г. М., В. М. И., Р. М. И., Т. Б. П. и А. Б. Я. против В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на 496/3033 ид. части от тавански етаж с площ 124 кв.м, находящ се в сградата във вътрешната югозападна част на дворното място, съставляващо УПИ V- 349 в кв. 35 по плана на [населено място], заедно с 496/33030 ид. части от това дворно място.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците К. М., В. И., Р. И., Т. П. и А. Я. чрез техния пълномощник адв. С. Б.. В жалбата са наведени доводи за нищожност на въззивното решение, като се твърди, че съдът е излязъл извън правораздавантелната си компетентност, тъй като е постановил решение, което не отговаря на повдигнатия спор за собственост в претендирания му обем. На следващо място се поддържа оплакване за недопустимост на решението в частта по иска по чл. 108 ЗС, тъй като съдът е разгледал този иск на непредявено от ищците основание, с оглед на което решението се явява постановено при наличие на процесуална пречка за решаване на спора по същество и при нередовна искова молба. Развити са и оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е с оглед неговата нищожност, евентуално недопустимост в частта по иска по чл. 108 ЗС . Във връзка с иска по чл. 33, ал.2 ЗС касаторите поддържат и наличие на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като считат, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса от кой момент започва да тече двумесечния срок по чл. 33, ал.2 ЗС- от момента на узнаване на продажбата или от момента на узнаване на условията, при които е купен имота. Поддържат, че законовата уредба на предпоставките за валидност на продажбата и за упражняване на правото по чл. 33 ЗС е недостатъчно ясна и пълна, което е довело до формиране на нееднозначна съдебна практика.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. Р. Т., представляван от назначения особен представител адв. Р. К., изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците са твърдяли, че са съсобственици на дворно място в [населено място] с площ 1011 кв.м, съставляващо УПИ V-349 в кв.35, както и на тавански етаж с разгърната застроена площ 124 кв.м. в сградата, построена във вътрешната югозапазна част на това дворно място. През 1997 г. ответникът С. Р. Т. продал на ответниците П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място и целия тавански етаж. Поддържали са, че към този момент продавачът не е бил собственик на таванския етаж, тъй като такъв не е бил изграден, а земята не била предложена за изкупуване на ищците като съсобственици. Ако пък таванският етаж е бил изграден, то тогава също е бил съсобствен с ищците, но не им бил предложен за закупуване. При така наведените обстоятелства са сезирали съда с искане да осъди купувачите П. И., Р. И. и Н. И., както е техните родители В. Стоянова И. и Д. П. И., да им отстъпят собствеността и им предадат владението на ползвания от тях имот, съставляващ 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място, както и целия тавански етаж от сградата, или да им бъде признато правото да изкупят по реда на чл. 33, ал.2 ЗС имота по нот. акт № 77/97 г., а именно 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място и целия тавански етаж, и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху тези обекти. Исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания за отстраняване на констатираните в нея нередовности, в това число и да конкретизират в каква форма на обективно съединяване предявяват двата иска и ако някой от тях е главен, да посочат това изрично. В изпълнение на тези указания с молба от 13.07.2007 г. пълномощникът на ищците е заявил, че исковете са предявени при условията на евентуалност, като вторият от тях / искът по чл. 33, ал.2 ЗС/ е главен.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е предявен при условията на кумулативно, а не на евентуално съединяване, и има за предмет правата, които ищците ще придобият в резултат на уважаването на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. Приел е, че друго основание на иска по чл. 108 ЗС ищците не са въвели. Доколкото е налице твърдение за придобиване на правото на собственост върху таванския етаж по приращение, то е само с оглед обосноваване на активната им легитимация по иска за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. Изложените от въззивния съд съображения, с които е обосновал този извод, са, че тезите на ищците са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се: от една страна претендират да им бъде признато право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, което предполага валидна сделка, и същевременно твърдят, че сделката е нищожна поради липса на предмет; твърдят, че прехвърлителят Т. не е бил собственик на таванския етаж и същевременно – че като съсобственик на дворното място по приращение той притежава и идеални части от този етаж. Не са навели твърдения за обема на притежаваните от Т. права в съсобствеността, както и за обема на правата на всеки ищец, и не са направили искане да им бъдат признати такива права. В обобщение въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице ясна воля относно конкретно основание за възникване на правото на собственост на ищците, различно от производното уважаване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС и че ищците не са се позовали на приращението като основание на предявения от тях иск по чл. 108 ЗС.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 33, ал.2 ЗС и прекрати производството по него, въззивният съд е приел, че искът е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал.2 ЗС, считано от датата на узнаване на продажбата и е недопустим и поради което е недопустимо и постановеното по него първоинстанционно решение. Тъй като претенцията по чл. 108 ЗС се основава на правата, които ищците биха придобили в резултат от уважаването на иска им по чл. 33, ал.2 ЗС, то искът за ревандикация се явява неоснователен.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС за проверка на неговата допустимост. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на същото като постановено по непредявен иск и нередовна искова молба.
Не са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска по чл. 33, ал.2 ЗС. Не се установява твърдяното от касаторите противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по въпроса дали двумесечния срок по чл. 33, ал.2 ЗС започва да тече от момента на узнаване на факта на продажбата или от момента на узнаване на условията, при които е купен имота. В решение № 72 от 01.07.1959 г. по гр.д. № 48/59 г. на ОСГК на ВС, на което същите се позовават, е прието, че когато на съсобствениците не е била отправена покана да купят имота, срокът по чл. 33, ал.2 ЗС започва да тече от момента на узнаване на продажбата. В същия смисъл е и трайно установената актуална практика на ВКС. Приема се, че от този момент съсобственикът, претендиращ да изкупи имота по реда на чл. 33 ЗС, обективно може да узнае всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като договорите за продажба подлежат на вписване, а книгите за вписване са публични и всеки може да направи справки по тях за извършеното разпореждане. Твърдението на касаторите за наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по този въпрос не е подкрепено с посочване на конкретни съдебни решения, в които началният момент на срока по чл. 33, ал.2 ЗС да е свързан с момента на узнаване на условията на продажбата. По преценка на настоящия състав не се налага и изменение на цитираната по- горе съдебна практика, тъй като тя възприема обективен критерий относно началния момент на срока по чл. 33, ал.2 ЗС, съответстващ на изискванията на гражданския оборот.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 14066/2011 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено решението от 17.07.2010 г. по гр.д. № 13943/07 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото по иска по чл. 33, ал.2 ЗС.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 14066/2011 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението от 17.07.2010 г. по гр.д. № 13943/07 г. на Софийски районен съд в частта по иска по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касаторите К. М., В. И., Р. И., Т. П. и А. Я. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 35.20 лв. и в същия срок представят доказателства за това в деловодството на съда, като при неизпълнение на тези указания касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: