О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 991/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Х. като пълномощник на М. И. Л. против решение № 154 от 19.04.2010 г. по в.гр.д. № 1049/09 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправните въпроси: при изменение или отмяна на регулационен план, по който регулацията не е била приложена, възстановява ли се правото на собственост върху същия имот в лицето на предишния собственик и между кои лица следва да се допусне делба; възможно ли е да бъде допуснат до делба недвижим имот, по отношение на който не е установено да е съсобствен между страните.
Ответниците по касация Ц. А. Д. и С. И. И. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд след връщанетото му от ВКС с решение № 856 от 15.12.2009 г. по гр.д. № 3285/08 г. на І г.о. С него е отменено решение № 236 от 07.12.2007 г. по гр.д. № 3877/07 г. на Русенския районен съд и е постановено друго, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Ц. А. Д., М. И. Л. и С. И. И. на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Р.: ПИ № 155 по регулационния план на селото, с площ 2025 кв.м., в който е изградена масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. и второстепенна сграда от 30 кв.м., при права 2/4 ид. части за Ц. А. Д. и по ? ид. част за М. И. Л. и С. И. И.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ПИ № 155 е бил образуван с регулационния план на [населено място] от 1965 г. и е включвал парцел І – 62 и част от парцел ХV – 62 в кв. 83 по плана от 1921 г. Парцел І – 62 е бил собственост на общия на страните наследодател М. А. М./ Г./, който го е придобил по силата на договор за доброволна делба от 24.09.1948 г. Собственик на парцел ХV- 62 е бил И. М. К., който го е придобил по договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 193, т.І, дело № 396/1961 г. По плана от 1965 г. за имот пл.№ 155 са били отредени два парцела- І- 155 и ІІ- 155, но регулацията не е била приложена. През 2004 г. със заповед на Кмета на [община] е била отменена частично заповедта от 1965 г. за одобряване на регулационния план на [населено място], като отмяната засяга и парцели І и ІІ за имот пл.№ 155 в кв. 15 по плана на селото.
Въз основа на така приетите за установени факти въззивният съд е направил извод, че по силата на чл. 39, ал.3 ЗПИНМ/ отм./ процесният имот пл.№ 155 е бил собственост на М. А. М.. Намерил е за неоснователно възражението и на двете страни за придобиване на имота по давност, като е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява никой от наследниците на М. А. М. да е своил целия имот за себе си. И. К., съпругата му С. К. и техните наследници -ответниците М. Л. и С. И., които са наследници и на М. М., ползували имота като собственици на своята идеална част и държатели на частта на Ц. Д.. Оттук е заключил, че процесният имот е съсобствен между страните като останал в наследство от М. М. и е допуснал извършването на съдебна делба между тях при права по закон.
Налице е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос дали при изменение или отмяна на регулационен план, по който регулацията не е била приложена, се възстановява правото на собственост в лицето на предишния собственик. В контекста на настоящия правен спор въпросът същият се свежда до приложението на чл. 39, ал.3 ЗПИНМ/ отм./ относно момента, от който собствеността върху придаваемите места се придобива безусловно от собственика на парцела, към който е извършено придаването. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в приложеното към касационната жалба решение № 1419 от 14.12.1971 г. по гр.д. № 898/71 г., което сочи наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 19.04.2010 г. по в.гр.д. № 1049/09 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: