3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 11.04.2014
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6833/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 187 от 10.07.2013 г. по в.гр.д. № 348/2013 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 118 от 11.03.2013 г. по гр.д. № 3965/2012 г. на Пернишкия районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на неурегулиран поземлен имот с площ 1 666 кв.м, находящ се в [населено място], общ. П., махала ”Л. дол”, при граници: път, ДЗС и Д. В., ведно с построената в него жилищна сграда, между съделителите Р. Е. Г. и Д. С. А., при равна права за двамата – по ? ид. част.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Д. С. А. чрез нейния пълномощник адв. К. Б.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, а при преценка на гласните доказателства е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК, като не е отчел вероятната заинтересованост на част от свидетелите и е дал вяра на свидетели, които имат родство с насрещната страна.
Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по следните въпроси: с какви доказателствени средства следва да се докаже отстраняването на един от сънаследниците от владението на съсобствения имот и кога следва да се приеме, че сънаследникът, позоваващ се на изтекла в негова полза придобивна давност, е отстранил другите сънаследници от владението на имота. По отношение на процесуалноправния въпрос поддържа да е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, а по втория въпрос – да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация Р. Е. Г. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на С. Г. Б., поч. през 2000 г. Ищецът Р. Г. наследява по право на заместване от починалия през 1993 г. преди общия наследодател негов син – Е. С., а Д. А. е дъщеря на общия наследодател.
Срещу предявения иск за делба ответницата Д. А. е противопоставила възражение за придобиване на имота по давност, като е твърдяла, че приживе общият наследодател е извършил делба между наследниците си. Същият, заедно със съпругата си Р. М. Б., са притежавали апартамент в [населено място]. След смъртта на съпругата през 1996 г. С. Б. и жалбоподателката Д. А. дарили на Р. Е. своите идеални части от апартамента, като уговорката била имотът в [населено място] да остане за жалбоподателката.
Въззивният съд е намерил това възражение за неоснователно. След преценка на събраните по делото доказателства е направил извод, че не се установява приживе наследодателят да е разпределил имотите между наследниците си. Посочил е, че показания за наличието на такава уговорка е депозирала пред съда свидетелката Р. А. К., но те са изолирани и не се подкрепят от показанията на останалите свидетели, включително и на св. А. А. – съпруг на жалбоподателката, който е заявил, че наследодателят не е говорил за разпределяне на имотите. Приел е, че жалбоподателката и нейният съпруг са поддържали и стопанисвали целия наследствен имот, но само въз основа на това обстоятелство не може да се приеме, че са придобили имота по давност, тъй като в отношенията между съсобствениците презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. С., който ползва сам цялата вещ, остава владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите съсобственици, и за да ги придобие по давност, трябва да промени намерението си, като отстрани от владение останалите съсобственици и започне да владее за себе си целия имот.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси – с какви доказателствени средства следва да се докаже отстраняването на един от сънаследниците от владението на съсобствения имот и кога следва да се приеме, че сънаследникът, позоваващ се на изтекла в негова полза придобивна давност, е отстранил другите сънаследници от владението на имота.. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателката, не може да обоснове твърдяното противоречие, тъй като направените в тях правни изводи са с оглед конкретната фактическа обстановка, установена по всяко дело. Доводите, с които в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се обосновава значението на тези въпроси за изхода на настоящия спор, касаят преценката на конкретно събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.е въпросите, така както са формулирани, се свеждат до правилността на направените от въззивния съд въз основа на тези доказателства фактически изводи, която обаче не може да бъде проверявана в настоящото производство. Действията, с които сънаследникът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни и поради това не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Както е прието в ТР № 1/ 2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 10.07.2013 г. по в.гр.д. № 348/2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: