О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1454/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Е. Г. чрез неговия пълномощник адв. Т. Т. против решение № 383 от 15.06.2009 г. по в.гр.д. № 344/09 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, както и за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.
Ответникът по касация К. Д. К. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалвано е въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 27 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 428/07 г. на Балчишкия районен съд в частта, с което е признато за установено по отношение на К. Д. К., че Й. Е. Г. не е собственик на 138 кв.м – част от ПИ № 39459.5.5.238 по кадастралната карта на [населено място], общ. Б., идентичен с ПИ № 238 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание ”Поляните”, оцветена в жълт и розов цвят по комбинираната скица на л. 52 от делото на Балчишкия районен съд, която подписана от съда, представлява неразделна част от решението. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по решение на ИК на ОНС от 24.03.1981 г. на ответника е било отстъпено на основание ПМС 1/1981 г. право на ползуване върху държавна земя от 500 кв.м в [населено място], парцел V в кв.17. През 1984 г. на същия е била издадена виза за построяване на дървена барака до 20 кв.м. , която през 1989 г. е била съборена. През 1995 г. предоставената за ползуване земя била оценена, ответникът заплатил цената и на 27.10.1995 г. сключил с [община] договор за продажба на общински имот на основание § 4а, ал.5 ЗСПЗЗ.
При така установените факти въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху имота, тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът не е бил застроен, отстои на по- малко от 10 км от крайбрежната морска ивица и на по – малко от 30 км от град с население над 300 хиляди души. Оттук е заключил, че ответникът като ползувател не е придобил правото на собственост върху имота на основание § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място е приел, че същият не се легитимира като собственик и на оригинерно основание- придобивна давност, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ изключва този придобивен способ по отношение на земи, продадени от държавата или общините.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на отрицателния установителен иск, като се е мотивирал с това, че на ищеца с решение по протокол № 23-50 от 05.02.2002 г. на ОСЗГ- Б. е било признато право на възстановяване на притежаваната от неговата наследодателка Н. И. земеделска земя в м. ”Поляните” при условията на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ. Притежаваният към момента на образуване на ТКЗС земеделски имот е бил идентифициран като имот № 48 по помощния план и част от него с площ 138 кв.м. попада в новообразуван имот № 238. Приел е, че тези обстоятелства обуславят правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с който да се отрече правото на собственост на ползувателя, за да може ищецът да реализира своето право на възстановяване на собствеността.
Поставеният от касатора въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие с трайната съдебна практика, касаеща сходни хипотези. Когато заявеният за възстановяване земеделски имот попада в терен по § 4 ПЗР на З., възстановяването на правата на бившите собственици е поставено в зависимост от наличието на валидно упражнено право на изкупуване по реда на § 4а или 4б ПЗР от ползвателите. При възникналата конкуренция на права законодателят е дал приоритет на правата на ползувателите, като придобиването на право на собственост по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване. В тези случаи бившият собственик не може да защити правата си с предявяване на положителен установителен иск за собственост или с иск по чл. 108 ЗС, защото не може да се легитимира като собственик с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост. Затова съдебната практика приема, че единственият способ за защита на правата, с който той разполага, е отрицателния установителен иск, чрез който да отрече правото на собственост на ползувателите, за да отпаднат пречките за възстановяване на имота и да се снабди със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представената от касатора съдебна практика – решение № 240 от 07.02.1970 г. по гр.д. № 1582/69 г. на І г.о. на ВС, решение № 1445 от 17.06.1966 г. по гр.д. № 833/66 г. на І г.о. на ВС и решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр.д. № 782/78 г. на ІІ г.о. на ВС , е неприложима към настоящото дело, тъй като третира въпроса за допустимостта на уставителелните искове в различни от настоящата хипотези. Поради това не може да обоснове основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
В изложението към касационната жалба е формулиран още един въпрос- правилен ли е постановеният съдебен акт, противоречи ли на материалния закон, какви процесуални нарушения са допуснати и обоснован ли е . този въпрос също не обосновава достъп до касационно обжалване, тъй като касае правилността на решението, която в тази фаза на касационното производство не може да бъде проверявана.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383 от 15.06.2009 г. по в.гр.д. № 344/09 г. на Добричкия окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: