О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
С. 20.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 627/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Х. като пълномощник на Л. В. Б. и З. В. А., против решение № 258 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.10.2010 г. по гр.д. № 2980/08 г., с което е признато за установено по отношение на З. В. А., Л. В. Б., И. В. Г., В. Н. В. и Е. Н. В., че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], Столична община, район ”И.”, м.”Крайното”, представляващ УПИ … от кв. 7а, с площ на парцела 552 кв.м, с неуредени сметки по регулация, и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 003, т.ВІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г..
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, като се твърди, че същото е постановено извън заявеното с исковата молба искане. На следващо място, изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: допустимо ли е съдебно решение, с което при предявен иск за собственост на урегулираната част от недвижим имот, след неговото уважаване съдът отменя нотариален акт за собственост на целия имот, а не само за процесната част; за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОбП дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, както и че този имот е включен в капитала му, следва ли по делото да е доказано, че имотът е заприходен в баланса на дружеството преди преобразуването му; включването на недвижим имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в имуществото на еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е приватизирано по реда на ЗППДОбП, само по себе си представлява мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява да се възстанови собствеността, дори когато имотът не е застроен. Поставен е и въпросът допустим ли е косвен съдебен контрол от страна на гражданския съд върху влязло в сила съдебно решение, постановено по административен спор с предмет отказ на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ за възстановяване на земеделска земя, с което този отказ е отменен.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалвано решение въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот, представляващ УПИ …, е обособен като част от бивш парцел № 1 в кв. 2а- промишлена зона “Г.”- [населено място], по регулационния план, одобрен през 1982 г., целият с площ 48 000 кв.м, предназначен за “демонстрационно- изпитателен център с изложбена зала”. С акт за държавна собственост от 1987 г. изградените в държавния имот постройки са били предоставени за оперативно управление на ЦИТССТ, което е правоприемник на Изпитателния център по транспортна техника ”Б.- техника”. С решение на МС от 1989 г. е образувана фирма с държавно имущество с наименование ”Т.”, която поема активите и пасивите на прекратени организации, между които и ЦИТССТ. През 1998 г. са били продадени 129 441 дружествени дяла, представляващи 60% от капитала на държавното дружество [фирма].
С решение № 426 от 07.06.1999 г. на ПК “С.” на наследниците на Ц. Илиева е възстановена в съществуващи стари реални граници нива от 1.471 дка, находяща се в строителните граници на С.- София, м. “К.”, имот пл.№ 4060, част от 25 Б. № 483 и 484 от кадастрален план, изработен през 1956 г. Този имот е идентичен с имот пл.№ 514 по сега действащия регулационен план, за който през 2001 г. е бил отреден УПИ .., с площ 552 кв.м. Решението на ПК е било постановено въз основа на решение от 12.07.1996 г. по гр.д. № 4167/95 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което след отмяна на отказ на ПК- С. е възстановено на наследниците на Ц. С. И. в стари реални граници правото на собственост върху нива в землището на С., м.”К.”, с площ 1 710 кв.м, представляващо имот пл.№ 25б, кад. лист 483,484 от кадастрален план от 1956 г.
Въззивният съд е приел, че това решение замества административния акт и поради това е допустимо осъществяването на косвен съдебен контрол върху него по повод възраженията на ищеца за материалната му незаконосъобразност. Намерил е за основателно възражението, че към момента на реституцията му имотът е бил включен в активите на търговско дружество с държавно имущество и това съставлява пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяването му на бившите собственици. Оттук е направил извод, че решението на ПК е незаконосъобразно, не произвело реституционно действие и е непротивопоставимо на ищеца.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните въпроси: за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОбП дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, следва ли по делото да е доказано, че имотът е бил заприходен в баланса на търговското дружество преди преобразуването му и включването на недвижим имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в имуществото на еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е приватизирано по реда на ЗППДОбП, само по себе си представлява мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява да се възстанови собствеността, дори когато имотът не е застроен. Тези въпрос са от съществено значение за изхода на делото и са разрешен в противоречие с практиката на ВКС, видно от представеното с касационната жалба решение № 22 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1339/09 г. на ВКС, ІІ г.о.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и с оглед проверка на неговата допустимост в частта, с която на основание чл. 572, ал.2 ГПК нотариален акт № 003, т.В ІІ, дело № 174/2020 г. е отменен изцяло, а не само за частта от имота, предмет на спора за собственост.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Л. В. Б. и З. В. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 104 лв. и в същия срок да представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: