О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 февруари 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1868/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. С. и приподписана от адв. М. Р., против решение № 297 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 278/09 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е отменено решение № 206 по гр.д. № 305/05 г. на Районен съд Петрич в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Я. С. против Л. Д. С. и К. Я. С. отрицателен установителен иск за собственост и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че ответниците Л. Д. С. и К. Я. С. не са изключителни собственици на следния недвижим имот: първи жилищен етаж, състоящ се от четири стаи, антре, сервизни помещения и припадащите се части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда – източен калкан, построена в УПИ ХІІІ – 1186 в кв. 165 по плана на [населено място] и е отменен нотариален акт № 3, т.І, дело № 5/2005 г. на нотариус К. Т., издаден по обстоятелствена проверка, с който ответниците са признати за собственици на имота.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съществени процесуални правила, на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани въпросите дали събраните по делото доказателства са достатъчни за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС и дали може единият от съпрузите да формира воля за придобиване на имота по давност, ако другият съпруг не желае това. Позовава се на решения № 51 от 01.03.2004 г. по гр.д. № 463/03 г. , решение № 188 от 28.03.2002 г. по гр.д. № 559/01 г., решение № 734 по гр.д. № 1526/05 г. и решение № 785 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 3655/07 г., всички на ВКС.
Ответниците по касация Х. Я. С. в писмен отговор чрез своя процесуален представител изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, установи следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото по реда на чл.218з ГПК/ отм./, след като предходното въззивно решение е било отменено с решение на ВКС от 14.03.2009 г. по гр.д. № 6225/07 г. За да намери предявения отрицателен установителен иск за основателен, въззивният съд е приел, че жалбоподателката Л. С. и нейният съпруг – К. С., също ответник по делото, не са имали качеството на владелци на процесния имот, а са били ползуватели. Същите са живяли в него със съзнанието, че са били допуснати от родителите на съпруга, тъй като третият етаж от сградата, за който през 1976 г. е било учредено право на строеж на сина им К., към този момент не е бил построен. Изводът е обоснован с това, че в полза на Я. С.- баща на К., през 1975 г. е било учредено право на строеж от другите съсобственици на имота за построяване на сграда по одобрен архитектурен проект. Сградата е била проектирана като триетажна с гаражи. През 1976 г. бащата учредил на синовете си С. и К. право на строеж съответно за втория и третия етаж. Родителите на К. – С. и Я., са починали през 1999 г. През 1998 г. същите са подали данъчни декларации, с които декларирали имота на свое име. През 2005 г. имотът бил предеклариран от техните наследници Х. С., К. С. и С. С.. Всички тези факти, както и обстоятелството, че жалбоподателката еднолично, без участието на съпруга си, е инициирала провеждането на охранително производство по обстоятелствена проверка, са мотивирали въззивния съд да приеме, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена.
Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос дали с оглед събраните по делото доказателства може да счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС не е правен, тъй като не е свързан с тълкуването на правната норма, а зависи от доказването на конкретни факти и обстоятелства, различни по всяко дело. Съдебната практика приема, че когато фактическата власт върху имота е била установена като държане, в тежест на този, който твърди че е променил намерението си и е започнал да владее за себе си, е да докаже упражняването на действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост, както и че тези действия са били изявени по отношение на собственика. В този смисъл са постановките на т.І от ППВС № 6/ 74 г. Дали в случая жалбоподателката е провела успешно доказване на твърдението си за обръщане на държането във владение, е въпрос който не може да се обсъжда в тази фаза на касационното производство, тъй като той касае правилността на решението, а такава проверка би могла да се извърши едва при вече допуснато касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване по втория формулиран от жалбоподателката правен въпрос -дали може единият от съпрузите да формира воля за придобиване на имота по давност, ако другият съпруг не желае това. Този въпрос не е обусловил правните изводи по спора, нито съдът се е произнасял по него. Издаването на констативен нотариален акт за собственост на името на двамата съпрузи по едноличното искане на жалбоподателката е отчетено от въззивния съд само като допълнителен аргумент, наред с другите приети за установени обстоятелства, с който да подкрепи извода си, че че съпрузите не са упражнявали фактическа власт с намерение да своят имота.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице наведените в касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 278/09 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: