О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 04.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 523/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. С. М. против определението на Шуменския окръжен съд, постановено на 05.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 448/2010 г. С него е потвърдено разпореждане на Районен съд Велики Преслав, постановено на 28.05.2010 г. по гр.д. № 374/09 г., с което е оставена без разглеждане молбата на Н. С. М. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивна жалба срещу решението на Районен съд Велики Преслав по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, като се поддържа, че след като пълномощникът на жалбоподателката е отказал да получи съобщението на съда, с което се дават указания за внасяне на държавна такса, е следвало тези указанията да бъдат съобщени лично на страната, което в случая не е сторено. Сочи, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване за изясняване на въпроса кога и по какъв начин страните са били уведомявани за постановените съдебни актове по гр.д. № 374/09 г. на Районен съд Велики Преслав.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
От доказателствата по делото се установява, че адв. Мл. Б. в качеството си на пълномощник на Н. М., Ф. А. и А. А. е подал въззивна жалба против решение № 29 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 374/2010 г. на Районен съд Велики Преслав. С определение от 22.03.2010 г. на Районен съд Велики Преслав същата е оставена без движение и на жалбоподателите са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 66.34 лв. Съобщенията до жалбоподателите са изпратени на адреса на адв. Б., който ги е върнал в цялост с отбелязване, че няма връзка с клиентите си. Съдът е приел, че съобщенията са редовно връчени при условията на чл. 39, ал.1 ГПК и след като е констатирал, че в едноседмичния срок нередовността на въззивната жалба не е била отстранена, е разпоредил връщането й на жалбоподателите.
С молба от 10.05.2010 г. Н. М. е поискала възстановяване на срока за внасяне на държавна такса, като е обосновала искането си с това, че след като пълномощникът е отказал да получи съобщението, същото е следвало да бъде изпратено на страната на посочения от нея адрес. С разпореждане от 28.05.2010 г. молбата е оставена без разглеждане като недопустима по съображения, че в чл. 64, ал.2 ГПК не е предвидена възможност за определяне на срок за внасяне на държавна такса.
Шуменският окръжен съд е оставил разпореждането в сила като е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока, които страната не е могла да преодолее.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този, който е от значение за решаване на възникналия спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
В частната касационна жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея не е формулиран конкретен правен въпрос, относим към обжалваното въззивно определение, което има за предмет искане за възстановяване на пропуснат срок. Наведените в частната жалба доводи също са неотносими към този предмет доколкото не са налице твърдения за особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Твърди се, че указанията на съда за внасяне на държавна такса не са били съобщени на жалбоподателката по предвидения в ГПК ред, но тези твърдения са от значение за правилността на определението за връщане на въззивната жалба, а не към определението, предмет на настоящото дело, тъй като ако указанията на съда не са били надлежно съобщени на жалбоподателката, то и срокът за отстраняване на нередовността на въззивната жалба не е започнал да тече и следователно не е пропуснат. Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Шуменския окръжен съд, постановено на 05.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 448/2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: