О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 07.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 439/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по две частни жалби, подадени от Б. В. П. чрез неговия пълномощник адв. Н. С. и от Б. В. П. и Н. В. П. лично против определение № 145 от 09.04.2012 г. по гр.д. № 239/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Б. В. П. и Н. В. П. касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 12.01.2011 г. по гр.д. № 3953/2004 г.
С определение № 664 от 14.12.2012 г. съдът се е произнесъл по частната жалба на Б. П., като е пропуснал да се произнесе по частната жалба на Н. П..
С определение № 32 от 30.01.2013 г. по гр.д. № 938/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., делото е върнато на настоящия състав за произнасяне по частната жалба на Н. В. П..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
В частната жалба на Н. В. П. са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, аналогични на поддържаните от жалбоподателя Б. П.. Сочи се, че съставът на ВКС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК и на § 25 ПЗР на ЗИДГПК, поради което е направил незаконосъобразен извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване както в частта му по иска по чл. 108 ЗС, така и в частта му относно заявеното чрез възражение за право на задържане вземане за подобрения в недвижимия имот.
Обжалваното определение е правилно в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Н. В. П. касационна жалба срещу въззивното решение по предявения иск по чл. 108 ЗС. Касационната жалба против въззивното решение е подадена на 10.02.2011 г. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., с която са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв.- по търговски дела. Нормата е процесуална, има незабавно действие и се прилага към всички касационни производства, с изключение на висящите. Това следва от разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК / ДВ бр. 100/21.12.2010 г./, съгласно която висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства по смисъла на § 25 ПЗР на ЗИДГПК са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. Настоящият случая не попада в това изключение.
Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. В. П. против въззивното решение в частта, с която е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд в частта, с която Б. Л. М. е бил осъден да заплати на Н. В. П. сумата 35 095 лв., представляваща увеличената стойност на процесния недвижим и в полза на П. е признато право на задържане на апартамента, и е прекратено производството по делото в тази част. Правото на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС обезпечава добросъвестния владелец за вземането за подобрения и разноски, което той има срещу собственика на вещта. Вземането може да бъде предявено с отделен иск, с насрещен иск или чрез възражение за право на задържане. От разпоредбата на чл. 298, ал.4 ГПК, съгласно която решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него възражения за право на задържане и прихващане, следва, че законодателят го приравнява на насрещен иск, независимо, че то не се предявява с искова молба, а претендираният размер на взеемането не влияе върху родовата подсъдност на делото и върху него не се дължи предварително държавна такса. Поради това следва да се приеме, че ако заявеното чрез възражение за право на задържане парично вземане за подобрения е над предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за обжалваемост, въззивното решение ще подлежи на касационно обжалване в тази част, независимо от това дали е било обжалвано и дали е допустимо касационното обжалване на същото решение в частта по иска за собственост, така, както ако вземането бе предявено с насрещен иск.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Надежда В. П. против въззивното решение в частта, с която е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд в частта, с която Б. Л. М. е бил осъден да заплати на Н. В. П. сумата 35 095 лв., представляваща увеличената стойност на процесния недвижим и в полза на П. е признато право на задържане на апартамента, и е прекратено производството по делото в тази част.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 145 от 09.04.2012 г. по гр.д. № 239/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Н. В. П. против въззивното решение в частта, с която е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд в частта, с която Б. Л. М. е бил осъден да заплати на Н. В. П. сумата 35 095 лв., представляваща увеличената стойност на процесния недвижим и в полза на П. е признато право на задържане на апартамента, и е прекратено производството по делото в тази част.
ВРЪЩА делото на тричленния състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: