О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 16.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6940/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 22.03.2013 г. по гр.д. № 11773/ 2009 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 05.08.2009 г. по гр.д. № 19708/08 г. и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Н. Г. Й., С. Т. А. – Б. и В. А. Й, по отношение на следните недвижими имоти: УПИ ХІ- 522 от кв. 6 по плана на [населено място], м.” Б.. С.”, с идентификатор № 6814.2824.522 с площ 530 кв.м, ведно с построените в него гараж с идентификатор № 6814.2824.522.3 с площ по кадастрална карта 62 кв.м и гараж с идентификатор 6814.2824.522.4 с площ по кадастрална карта 19 кв.м, при квоти: по ? ид. част за Н. Г. Й. и С. Т. А.- Б. и ? ид. част за В. А. Й., като е отхвърлен искът за делба на жилищна сграда с идентификатор № 6814.2824.522.1 на два етажа, с площ по кадастрална карта 233 кв.м и на жилищна сграда с идентификатор 6814.2824.522.2 с площ по кадастрална карта 30 кв.м.
Против въззивното решение в частта му, с която е допусната съдебна делба, е подадена касационна жалба от В. А. Й. чрез неговия пълномощник адв. М. П.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, тъй като квотите на съделителите не са определени правилно, допуснато е до делба дворното място, което е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, не е съобразено изискването на чл. 19 ЗУТ, допуснато нарушение на чл. 33 ЗН. Поставените в изложението по чл. 284, ал.31, т.1 ГПК правни въпроси, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, са следните:1/ Дали когато гаражът обслужва определено жилище, следва да се счита като принадлежност към него. 2/ Относно неизпълнение на задължението на съда да определи правилно квотите на съделителите съобразно разпоредбата на чл. 31, ал.1 ЗН. 3/ Относно нарушение на чл. 33 ЗН. 4/ Относно нарушение на разпоредбата на чл. 38 ЗС. Сочи, че от значение за изхода на делото е да се изясни дали е спазена или не процедурата по определяне квотите на страните и дали УПИ ХІ- 522 в кв. 6 по плана на [населено място] може да бъде предмет на самостоятелна делба. По първия въпрос твърди въззивното решение да е постановено в противоречие с решение 210 от 12.04.2001 г. по гр.д. № 613/2000 г. на ВКС, І г.о.
Подадена е и насрещна касационна жалба от адв. Д. Д. като пълномощник на Н. Г. Й. и С. Т. А. – Б., с която се атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на жилищните сгради. В жалбата се сочи, че в тази част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателите считат, че същото подлежи на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпроса представляват ли приращение по смисъла на чл. 92 ЗС и следва ли да се допуснат до делба сгради, които са незаконни и не са в режим на търпимост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници на С. Й. Х., поч. през 1994 г. и на Й. Й. Х., поч. през 1997 г. Жалбоподателят В. А. Й. е техен син, а Н. Г. Й. и С. Т. А. са наследници по закон на починалия през 1999 г. син на общите наследодатели Т. А. Й.. През 1955 г. С. Х. закупил едно празно дворно място в [населено място], В., с площ 420 кв.м. През 1959 г. същият е бил признат за собственик на 174 кв.м, които се придават по регулация към собствения му недвижим имот, представляващ парцел Х в кв. 152 в м.” М. предградие”. С нотариален акт № 104/ 1974 г. С. Х., със съгласието на съпругата си, дарил на своя син В. А. ? ид. част от масивна едноетажна жилищна сграда, застроена на 80 кв.м, състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с ? ид. част от дворното място, съставляващо имот пл.№ 4. С нотариален акт № 105/74 г. С. Х. дарил на другия си син Т. А. също ? ид. част от жилищната сграда и ? ид. част от дворното място. Изслушаната пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза е зала заключение, че съществуващите в имота постройки не съответстват на нанесените в представената по делото скица. Жилищната сграда е претърпяла през годините значително преустройство, като в нея са били обособени две жилища, едното от които с площ 57.60 кв.м, а другото – южното, било вградено в двуетажна сграда със застроена площ 244 кв.м. Масивната стопанска постройка, описана в исковата молба като барака със застроена площ 15 кв.м, била изградена с тухлени стени и керемиди, има площ 30.40 кв.м и представлява част от означената като полумасивна жилищна сграда. Двата гаража са били обединени в обща сграда- работилница. Предвид това първоинстанционният съд е приел, че се касае за незаконни сгради, които биха могли да бъдат допуснати до делба при условие, че представляват “търпими строежи” по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ, но тъй като това обстоятелство не е било доказано по делото, е отхвърлил иска за делба.
Във въззивната инстанция са били допуснати две съдебно технически експертизи. Първата – със задача да проследи регулационния статут на процесния имот и да даде заключение за идентичността на недвижимия имот, предмет на делбата по различните кадастрални и регулационни планове, както и за предвиденото в имота застрояване по последния регулационен план от 1998 г. и дали същият е приложен. Задачата на втората съдебно- техническа експертиза е била да установи кои от находящите се в имота сгради са построени без строителни книжа, за кои е необходимо изследване за търпимост и съответно били ли са допустими съгласно строителните правила и норми към момента на изграждането им. Вещото лице е установило, че за изграждане на едноетажната жилищна сграда, за стопанската постройка и за пристройката към жилищната сграда има одобрени строителни книжа, но същите са изградени в отклонение от тях – не са били спазени определените размери и местоположение. Към момента на изграждане на пристройката жилищната сграда не е била допустима съгласно действащия към онзи момент З., тъй като е била изградена в нарушение на нормите за отстоянията й до страничната и до вътрешната граница на процесния имот. Пристройката и надстройката към южната част на жилищната сграда са направени при действието на ЗУТ. Тя също не е допустима съгласно този закон, тъй като не отговаря на изискванията за отстоянията до вътрешните граници на имота. Стопанската постройка не е била допустима съгласно изискванията на действащия към момента на изграждането й ЗПИНМ поради това, че не е спазено отстоянието й спрямо жилищната сграда и е изградена пред сградата, а не зад нея, както изисква разпоредбата на § 60, ал.1 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места. В обобщение, вещото лице е заключило, че само гаражите в имота са били допустими по действащите към момента на изграждането им строителни правила и норми.
По делото е представена и влязла в сила заповед от 2009 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж в процесния имот- двуетажна жилищна сграда, пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че до делба следва да се допуснат дворното място и построените в него гаражи, тъй като те отговарят на изискванията за търпимост, съгласно § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ. Останалите постройки не са били допустими нито по действащите към момента на изграждането им строителни правила и норми, нито са допустими по ЗУТ, поради което искът за делбата им е отхвърлен.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение по поставените от касатора В. А. Й. правни въпроси. Като ответник по иска за делба касаторът не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е оспорил предявения иск, не е възразил срещу допускането до делба на жилищната сграда и гаражите, не е твърдял жилищната сграда да е в режим на етажна собственост и всеки от съделителите да е собственик на реална част от нея, обособена като самостоятелно жилище. Изобщо, по делото не са наведени никакви доводи и възражения срещу наличието на съсобственост в обектите, предмет на иска за делба. Доводът, че в процесния имот е налице етажна собственост, при която в сградата са обособени самостоятелни жилища, които са индивидуална собственост съответно на касатора и на ищците, и че допуснатите до делба гаражи са принадлежност към отделните жилища, се прави за пръв път с касационната жалба. Тези обстоятелства не са били въведени в процеса от някоя от страните, нито данните по делото дават навеждат на извод за възникване на етажна собственост в процесния имот, поради което въпросът за статута на гаражите евентуално като принадлежност към отделни жилища, индивидуална собственост на съделителите, и на дворното място като обща част, не е стоял на вниманието на съда в двете инстанции и по тях въззивният съд не се е произнасял. Поради това тези въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Неотносими към изхода на спора са и въпросите за приложението на чл. 30 и чл. 33 ЗН. Съдът не е бил сезиран с иск за възстановяване на запазена част, за да се коментира поредността на извършените в полза на касатора и на наследодателя на ищците дарения и дали те накърняват запазената част на някой от наследниците с право на запазена част. Поради това тези въпроси също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали от допуснатия до делба недвижим имот могат да се обособят реални дялове, отговарящи на изискванията на чл. 19 ЗУТ, не е предмет на делото във фазата по допускане на делбата, поради което и не е разглеждан от въззивния съд. Този въпрос е от значение за способа, по който следва да се прекрати съсобствеността, и подлежи на изследване във фазата по извършване на съдебната делба.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената против него касационна жалба от В. А. Й.. С оглед на това, на основание чл. 287, ал.4 ГПК, не следва да се разглежда насрещната касационна жалба, подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на Н. Г. Й. и С. Т. А. – Б..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2013 г. по гр.д. № 11773/ 2009 г. на Софийски градски съд.
НЕ ДОПУСКА разглеждане на насрещната касационна жалба, подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на Н. Г. Й. и С. Т. А. – Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: