О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София 01.04.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 март 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 710/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. У. чрез пълномощника му адв. Б. И. против решение № 6 от 08.02.2010 г. по в.гр.д. № 313/06 г. на Смолянския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 53 от 28.05.2006 г. по гр.д. № 195/05 г. на Чепеларския районен съд в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба между К. Б. Б., П. Б. А. и Г. Н. У. на недвижим имот, находящ се в[населено място], общ. Ч., представляващ УПИ ХV -700 в кв. 69 по плана на селото, целият с площ 400 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда при квоти по ? ид. част за П. А. и за К. Б. и ? ид. част за Г. У..
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ж. поддържа, че е било нарушено правото му на защита във въззивното производство, тъй като съдът не е отложил делото въпреки представения от него болничен лист. Счита, че неправилно съдът не е уважил възражението му за пълна трансформация на лични средства за придобиване на делбения имот, като не е придал правно значение на факта, че наследодателката на другите двама съделители и негова бивша съпруга не е участвувала нито с пари, нито с труд при изграждане на сградата и закупуването на дворното място, поради което имотът не е станал съпружеска имуществена общност. Обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 241 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 143/89 г. на ВС, ІІ г.о.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателят в настоящото производство Г. Н. У. и наследодателката на другите двама съделители – Г. М. М., са били съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 108/2002 г. по описа на Районен съд Чепеларе. С договор от 1988 г., сключен с ОбНС[населено място] на Г. и Г. У. е било отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ парцел ХV-700 в кв. 69 по плана на[населено място]. Строежът е започнал през 1989 г. и за него е помагал братът на жалбоподателя. Със заповед на О. управител от 1997 г. Г. и Г. У. били обявени за купувачи на земята, върху която им е било отстъпено право на строеж и въз основа на тази заповед е сключен договор за продажба през 1998 г.
Г. М. починала през 2003 г. след прекратяване на брака й[населено място] и оставила за наследници по закон П. А. и К. Б..
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че имотът е станал съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака дяловете на съпрузите са били равни. При формиране на този извод съдът се е позовал и на влязлото в сила решение по гр.д. № 204/2006 г. на Чепеларския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. У. против К. Б. и П. А. иск с правно основание чл. 21 СК за признаване за установено по отношение на ответниците, че Г. У. е изключителен собственик на дворното място и построената в него вилна сграда.
Поставеният в изложението правен въпрос става ли съпружеска имуществена общност сграда, построена по време на брака с труд и средства на близки и роднини на единия съпруг, когато другият съпруг няма никакъв принос за построяването й, макар и принципно да има преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза по допускане на делбата, в случая не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Това е така, тъй като въпросът дали делбеният имот е лична собственост на жалбоподателя или е бил съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост, е разрешен в отделно исково производство с решение, което е влязло в сила и не може да бъде пререшаван. Решението по гр.д. № 206/2004 г. на Чепеларския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. У. против К. Б. и П. А. установителен иск по чл. 21 СК/ отм./ се ползува със сила на пресъдено нещо и на основание чл. 220 ГПК/ отм./ е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища. Поради това делбеният съд е бил длъжен да зачете същото, без да може да проверява и да преценява отново фактите относно произхода на средствата, вложени за придобиване на делбения имот.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 08.02.2010 г. по в.гр.д. № 313/06 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: