О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 223/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. К., О. К. П. и И. К. К. срещу определение № 55 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 767/2011 г. на ВКС, І г.о.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното определение, евентуално за неправилност на същото поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е обезсилено определение № 75 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 767/2011 г. по описа на ВКС, І г.о., с което е допуснато касационно обжалване на решение № 492 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1605/09 г. на Варненския окръжен съд, оставена е без разглеждане подадената от Н. Г. К., О. К. П. и И. К. К. касационна жалба и е прекратено производството по делото пред касационната инстанция. Прието е, че въззивното решение е постановено по иск за ревандикация на недвижим имот с цена на иска 4 653.50 лв. и по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Д. за недопустимост на обжалваното определение е обоснован от касаторите с това, че определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде обезсилено от съда, който го е постановил поради забраната на чл. 246 ГПК, нито да бъде отменено или изменено от същия съд, тъй като не е от категорията на посочените чл. 253 ГПК.
При действието на ГПК от 2007 г. разглеждането на касационните жалби по същество от ВКС се предшества от предварителна фаза, в която съставът на ВКС извършва проверка за наличието на основанията на чл. 280, ал.1 ГПК и се произнася по допускане или недопускане на касационното обжалване с определение по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК са различни от процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на правото на касационно обжалване – акт, подлежащ на касационно обжалване, правен интерес от обжалването, касационна жалба, отговаряща на изискванията на закона и подадена в определения от закона срок. За тези процесуалните предпоставки съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Затова, макар проверката за редовността на касационната жалба да е възложена на въззивния съд, ако до окончателното приключване на касационното производство съставът на ВКС констатира, че същата е недопустима, следва да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното пред него дело. Наличието на определение по чл. 288 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е пречка за това, тъй като то представлява междинен акт, който не слага край на производството пред касационната инстанция. Пропускът на съда своевременно да констатира недопустимостта на касационната жалба не я превръща в допустима. Във всички случаи до постановяване на решение по същество, включително и след приключване на устните състезания, съдът може отново да извърши проверка за наличието на право на касационно обжалване и надлежното му упражняване, за да избегне постановяването на недопустимо решение.
По правило прекратяването на делото има за последица заличаване с обратна сила на процесуалното правоотношение и обезсилване на извършените по него процесуални действия. Тези последици настъпват по силата на закона, а не по волята на съда. В този смисъл – като обявяване настъпили правните последици на прекратяване на делото пред касационната инстанция, следва да се разбира постановеният нарочен диспозитив за обезсилване на определението но чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. И без постановяване на такъв диспозитив определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване би се считало обезсилено по силата на закона. Поради това доводът за недопустимост на обжалваното определение е неоснователен.
Неоснователен е и доводът за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила. цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. В случая, искът за ревандикация на недвижимия имот е предявен през 2007 г. при действието на ГПК/ отм./, поради което при определяне на неговата цена е приложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, б. ”б” ГПК /отм./, а не тази на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска.
По изложените съображения частната касационна жалба е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 767/2011 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: