О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 340/11 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. С. С. като пълномощник на Д. В. И. и И. Ж. И. против определение № 1386 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 631/11 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното определение, като се поддържа, че същото представлява отказ от правосъдие.
Държавата, представлява от чрез ю.к. Й. Г. в писмен отговор изразява становище, че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставено в сила определение № 478 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 2340/2010 г. на Районен съд Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на Д. В. И. против Министерство на вътрешните работи и Държавата, поради недопустимост на иска. Ищцата се е легитимирала като носител на вещно право на ползуване на магазин със застроена площ 58.50 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, ведно с 83 кв.м. идеални части от дворното място, съставляващо ПИ № 1756, идентичен със стар имот пл.№ 7 в кв. 60 по плана на 8-ми микрорайон В. и е обосновала правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с обстоятелството, че имотът бил актуван като публична държавна собственост с А. № 981-МВР от 25.09.2001 г., без да посочи по какъв начин този акт смущава или застрашава правото й на ползуване, при положение, че ищцата е във владение на имота.
Жалбоподателката е мотивирала искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване единствено с твърдението, че същото е недопустимо. Недопустими са съдебните актове, които са постановени при липса на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка. В случая няма такива данни. Въззивният съд е бил надлежно сезиран с частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против прекратителното определение на първоинстанционния съд и се е произнесъл в рамките на повдигнатия пред него процесуален спор. Приетото от него, че повторното прекратяване на делото от първоинстанционния съд не съставлява нарушение на съдопроизводствентите правила, тъй като е мотивирано с извод за недопустимост на предявения иск, докато първия път делото е било прекратено поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, не води до извод за недопустимост на постановеното определение.
В частната касационна жалба и изложението към нея не са формулирани други правни въпроси, разрешени от въззивния съд с обжалваното определение, нито е обоснована някоя хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1386 от 29.04.2011 г. по ч.гр.д. № 631/11 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: