О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 17.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 129/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПк.
С определение № 274 от 15.07.2011 г. по гр.д. № 204/2011 г. на В., ІІ г.о., е върната касационна жалба вх. № 35589 от 18.11.2010 г. на Г. К. Ф. срещу въззивно решение № 1370 от 08.10.2010 г. по гр.д. № 1454/09 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото пред ВКС.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против това определение е подадена частна жалба от адв. Н. А. като пълномощник на Г. Ф.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението като постановено в нарушение на процесуалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с обжалваем интерес под 1000 лв. и по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр. 100/ 2010 г. подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Изводът е мотивиран с това, че предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС и има за предмет недвижим имот- земеделска земя, чиято данъчна оценка е 143.60 лв.
Обжалваното определение е правилно.Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр.100/2010 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1 000 лв. В закона няма легална дефиниция на понятието “обжалваем интерес”, но според приетото в правната доктрина и в съдебната практика, под това понятие се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право. Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. При определяне обжалваемия интерес с оглед преценка за допустимост на касационното обжалване, касационната инстанция изхожда от цената на иска такава, каквато е била определена за нуждите на процеса /родова подсъдност, държавна такса/ по реда на чл. 70 ГПК. Този въпрос не може да бъде повдиган от съда и страните за пръв път едва пред ВКС в зависимост от изхода на делото във въззивната инстанция за да се осигури или изключи допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. В тази връзка неоснователно се поддържа от касатора, че при определяне на обжалваемия интерес съдът следва да изхожда от “елементарни общочовешки правила, а не от някакъв формален критерий”.
Неоснователен е касационният довод, че в случая критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК не намира приложение, тъй като искът по чл. 109 ЗС е неоценяем. Негаторният иск по чл. 109 ЗС е способ за защита на правото на собственост, поради което размерът на цената му се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 274 от 15.07.2011 г. по гр.д. № 204/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: