О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 25.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 716/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. С. в качеството й на пълномощник на Н. М. М. и Л. Й. Й. против въззивно решение № 773 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 971/08 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставена в сила решение № 3335 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 1873/07 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. М. и Л. Й. против [община] иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ 455 кв.м., представляващ реална част от имот с площ от 1444 кв.м., находящ се в северозападната част на ПИ с идентификационен № 04279.629.18, съгласно кадастралната карта на Б., с граници на претендираната част: от две страни улица, сгради № 04279.629.18.5 и № 04279.629.18.6. Оплакванията на жалбоподателите са за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с постановките на ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот произхожда от наследодателката на ищците Д. Д. И. и е идентичен с част от нивата от 7.921 дка, която тя е придобила в съвместен дял с по силата на съдебна делба – спогодба от 1944 г. С помощта на съдебно техническа експертиза е установено, че с плана на [населено място], кв. С. от 1959 г. в регулация е включена част от този имот с площ по графични данни 2 876 кв.м., ведно с построената в него сграда, заснета с пл.№ 78 в кв. 48, записан на името на Д. И.. От този имот при действието на З. през 1975 г. са отчуждени 1435 кв.м., отредени за комплексно жилищно строителство, озеленяване и улица, като собствениците са били надлежно обезщетени. Мероприятието е реализирано, като обхваща и неотчуждената част от 1444 кв.м. В момента тя представлява предблоково пространство, заключено между жилищен блок и улица, оградена с телена мрежа спортна площадка, зелена площ и тротоар – плочник.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот с възстановено на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ право на собственост, защото не са налице предпоставките на закона за реституция на неотчуждената част от б. имот пл.№ 78 – имотът не съществува реално до размерите, в които е отнет. Изводът е обоснован с това, че същият е включен имот, отреден за обществено обслужване и мероприятието е реализирано.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос за предпоставките за реституция в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с разясненията, дадени в ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС, според които в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ- когато недвижимият имот е бил отнет без основание в периода 1944-1989 г., собствеността се възстановява по силата на закона, ако са налице предпоставките по чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ – имотът да съществува реално до размера, в който е бил отнет без основание или отчужден не по установения ред. Посочено е, че ако в резултат на благоустройствени изменения отнетият без основание имот се е трансформирал, той ще подлежи на реституция само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Прието е също, че по аргумент от чл. 2, ал.6 ЗОСОИ незаконните строежи или строежи, извършени след 25.02.1992 г. не са пречка за реституция на имота. В тази връзка е разяснено, че под “незаконни строежи” следва да се разбират такива, извършени в отнетия имот без надлежните строителни книжа.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, с които се обосновава тезата им, че попадащите върху неотчуждената част от имота на тяхната наследодателка зелените площи и спорната площадка са незаконни строежи, защото не са били предвидени по плана и са изградени без необходимите строителни книжа. По делото е безспорно установено, че процесният имот е включен в терен, отреден за комплексно жилищно строителство, което включва не само изграждането на жилищни, но и на обслужващи сгради, заведения, съоръжения, със съответната инфраструктура – улици, алеи, паркове и градини / чл.110 ППЗТСУ- отм./. В този смисъл изградените върху спорния имот плочници, зелени площи и спортна площадка, са част от реализираното преди влизане в сила на реституционния закон комплексно застрояване и в съответствие с постановките на ТР № 6/ 2006 г. правилно са преценени от въззивния съд като пречка за възстановяване на собствеността.
Неотносими към изхода на спора са и поради това не могат да обосноват достъп до касационно обжалване въпросите дали регулационният план има непосредствено отчуждително действие и води ли до разместване на собствеността, ако не е извършена процедура по отчуждаване на имота. Именно защото по делото не е установено процесният имот да е бил отчужден по предвидения в З. ред, съдът е обсъждал предпоставките за реституция в контекста на визираното в чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ реституционно основание.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 773 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 971/08 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: