О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 06.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5161/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Г. като пълномощник на Кооперация “С.”- [населено място], против решение № 87 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 44182012 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти; какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК; приложима ли е разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма], изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач Д., счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Кооперация “С.” със седалище и адрес на управление [населено място] е предявила против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск за ревандикация на 16.217 % ид. части от дълготрайните материални активи на ответника, подробно индивидуализирани в исковата молба.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 231 от 31.05.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. на Окръжен съд- Плевен и е постановено друго по същество на спора, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС , е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява правото на собственост на ищеца върху съответните идеални части от имуществото на клона на ответното дружество – Завод за сушене и калибриране на хибридна царевица. Приел е, че според последното уточнение на исковата молба, ищецът е твърдял да е придобил правото на собственост по реда на чл. 27, ал.4 ЗСПЗЗ/ в редакция към ДВ бр. 79/1996/, но не е представил доказателства за това, че членовете на кооперацията са внесли като дялова вноска дела си от имуществото на прекратената по реда на § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ А.” Х.”. Посочил е, че съгласно цитираната разпоредба, внасянето на дяловете е следвало да се извърши с писмен договор, но такива доказателства по делото не са представени и не са установени при извършената от съда служебна проверка по фирменото дело на ищеца. На следващо място е посочил, че няма доказателства за възникването и преобразуването на Завода за сушене и калибриране на хибридна царевица и на А. “Х.”, от която ищецът черпи права чрез дяловия капитал на лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ.
От данните по делото се установява, че с определение от 17.12.2012 г. въззивният съд е отменил протоколното си определение за даване ход на делото по същество и е внесъл същото в открито съдебно заседание, като е задължил ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи: твърди ли, че е правоимащо лице по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на бившата А. ”Х.”; твърди ли правоприемство на друго основание и от друга кооперативна организация; представлява ли възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК; осъществявана ли е процедура по чл. 27, ал.4 ЗСПЗЗ /в редакция ДВ бр. 79/96 г./; с какво имущество е регистрирана кооперацията през 1995 г. В изпълнение на дадените указания ищецът е депозирал писмена молба, в която е направил искане за приемане на писмени доказателства съобразно уточнението на иска. С определение от 22.01.2013 г. въззивният съд е отказал събирането на тези доказателства, като се е мотивирал със забраната на чл. 266, ал.1 ГПК за представяне на нови доказателства във въззивната инстанция .
С оглед на изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по последния от поставените в изложението правни въпроси, доуточнен и конкретизиран по следния начин: приложима ли е разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК по отношение на доказателства, които страната представя за пръв път във въззивната инстанция във връзка с дадените от въззивния съд указания да уточни обстоятелствата, на които основава иска си. Този въпрос е обуславящ изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, доколкото на настоящия състав не е известна съдебна практика, третираща приложението на посочената разпоредба в този аспект.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 44182012 г. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 800 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: