О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 102/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. З. З. и адв. Н. Г. като пълномощници на Г. К. И. против определение № 468 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1193/2010 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението като несъобразено с данните по делото и постановено в нарушение на процесуалния закон и на правото на Европейския съюз.
Ответната страна Н. Т. Д. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е върната подадената от Г. К. И. чрез адв. З. З. и адв. Н. Г. касационна жалба срещу въззивно решение от 26.06.2011 г. по гр.д. № 6240/2010 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решението на Софийски районен съд, постановено на 22.02.2010 г. по гр.д. № 19338/07 г. , е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Г. К. И., че Н. Т. Д. е собственик на апартамент № 172, на 4 етаж, вх. Ж, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена. Прието е, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено по иск с цена под 5 000 лв. Изводът е обоснован с това, че данъчната оценка на процесния имот е 16 166.40 лв. Искът за ревандикация е предявен при действието на ГПК/ отм./ и неговата цена е в размер на 4 041.60 лв., равняваща се на ? от данъчната оценка на имота, съгласно чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г. са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК по предметен критерий, поради което то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти, какъвто е предмета на настоящото дело. Новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК еднозначно определя цената на иска като критерий за обжалваемост на въззивните решения, поради което наведеният в частната жалба довод, че допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява с оглед обжалваемия интерес към момента на подаване на касационната жалба, в каквато насока била утвърдена практиката на ВКС, е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че поради неяснота на исковата молба и допуснати от съда процесуални нарушения, цената на иска е останала неясна за жалбоподателя. Искът за собственост е бил предявен на 03.09.2007 г. при действието на ГПК от 1952 г./ отм./ и неговата цена се определя по привилото на чл. 55, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./- ? от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота. На л. 18 от първоинстанционното дело е приложено издаденото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, видно от което тя е в размер на 16 166.40 лв. Ако за жалбоподателя е съществувала неяснота относно цената на иска, е следвало да повдигне този въпрос по реда на чл. 56, ал.1 ГПК/ отм./. Липсва правна възможност този спор да бъде повдиган за пръв път едва в настоящото производство. Ограниченията за касационно обжалване на въззивните решения се определят от законодателя и не е в правомощията на ВКС да преценява целесъобразността на законодателното разрешение от гледна точка на това дали подобно ограничение е обективно необходимо.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 468 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1193/2010 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: