3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 29.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2778/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината Р. Я., чрез процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д. М., против решение № 87 от 11.02.2014 г. по в.гр.д. № 1008/2013 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени подробно оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Искането за допускане на решението до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че обуславящите изхода на спора правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата или съответно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси: 1/ Дали при наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР на ЗМСМА, обектът на спора -енергиен обект сграда- трафопост, е преминал в собственост на общината по силата на ЗМСМА. 2/ Ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа. 3/ Допустимо ли е съдът, при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.1991 г., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му, по презумпция, че това е станало по силата на Закона за енергетиката/ отм./. 4/ След преминаването на дейността по електроразпределението от държавните предприятия към търговското дружество [фирма] преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния/ в патримониума на търговското дружество, ако не са записани в баланса на държавното предприятие към момента на влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установява надлежно вписване в баланса като оборотна ведомост, извлечения от сметки, решения и заповеди или други документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление. 5/ Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях да установи при условията на пълно и главно доказване, че са редовно водени. 6/ Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи истинността на тези записвания. Твърди се също, че въззивният съд е допуснал и процесуални нарушения, като не е изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите и правните изводи, които прави въз основа на тях, допуснал е нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест и е приел за доказани факти в нарушение на чл. 154, ал.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 424 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 7684/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] против [фирма] иск за установяване, че на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА ищецът е собственик на сграда –енергийно съоръжение с предназначение трафопост ”Стадиона” със застроена площ 24 кв.м, находящ се в ПИ № 41 по регулационния план на [населено място] дол, общ. П., утвърден през 1967 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява процесният трафопост да е съществувал към момента на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г., поради което само на това основание предявеният от [община] установителен иск за собственост е неоснователен, тъй като разпоредбата на § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА , от която ищецът извежда претедираното право на собственост, е приложима само по отношение на заварени при влизане в сила на закона имоти. За да обоснове този извод, въззивният съд е посочил, че за спорния енергиен обект са съставени Акт за държавна собственост № 508 от 25.10.2001 г. и Акт за общинска собственост № 2703 от 08.03.2002 г., същият е включен в активите на предприятие “Електроснабдяване”- П. като Д. на 31.12.2005 г., а вещите лица от назначените по делото съдебно – технически и съдебно – икономически експертизи при извършените справки в счетоводствата на двете страни – [община] и [фирма] , и в Държавен архив П. не са открили данни кога, от кого и с какви средства е бил изграден трафопостът и от кога е въведен в експлоатация. Действащият регулационен план при влизане в сила на ЗМСМА е бил този, одобрен през 1967 г. , и в него спорният трафопост не е бил нанесен. С оглед на това въззивният съд е приел, че че е безпредметно да обсъжда дали са били налице и останалите предпоставки на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, при които държавните имоти преминават в собственост на общините – мрежите и съоръженията да обслужват само територията на съответната община и да не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
Предвид изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска, поставените в изложението на касатора правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора и поради това не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението. Твърдението на ищеца е било, че е придобило собствеността върху спорния енергиен обект на основание § 7,ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, което е приложимо само относно имоти, които са съществували и са заварени в собственост на държавата при влизане в сила на закона. При липса на данни по делото, въз основа на които да се направи извод, че процесният трафопост да е бил изграден преди 17.09.1991 г., поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси, макар и от принципен характер, нямат самостоятелно значение за решаване на делото. Поради това те не са обсъждани от въззивния съд и по тях той не е изразил становище.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 11.02.2014 г. по в.гр.д. № 1008/2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: