О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 301/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. С. чрез неговия пълномощник адв. Г. Ч. против решение № 311 от 22.11.2011 г. по в.гр.д. № 317/2011 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 165 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 391/2010 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода 05.01.2007 г. до 05.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2010 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по разрешението с него правни въпроси, свързани с приложението на чл. 73 ЗС и по- конкретно , следва ли да бъде установено, че ответникът има качеството на владелец и упражнява фактическа власт върху имота, както и по въпроса за приложението на чл. 178 и чл. 179 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма]- със седалище и адрес на управление в [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2245/04 г. на Русенския районен съд касаторът М. Н. С. и вторият ответник- С. Н. С. са осъдени да предадат на [фирма] / в ликвидация/ владението върху терен от 8 673.53 кв.м, находящ се източно от [населено място] в м. ”Балтата”, както и да заплатят на ищеца обезщетение за ползване на този имот през периода от 15.12.2003 г. до 20.05.2004 г. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 700/2005 г. на Русенския окръжен съд на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ е отменен нотариален акт № 156/2003 г., с който е поправен нотариален акт № 126/97 г., с който ответниците закупили от [фирма] контролно- пропускателен пункт с бензиностанция, изграден върху описания по- горе терен. След образуване на гр.д. № 2245/04 г., ищецът по него – [фирма] / в ликвидация/, продало спорния терен на ищеца по настоящото дело- [фирма]. Приел е също, че насрочените от ЧСИ действия по принудително изпълнение на осъдителното решение по ревандикационния иск съответно за 21.12.2005 г. и 13.12.2006 г. са били отложени, тъй като същият е заварил в имота М. С. и Н. С. в качеството му на управител на [фирма] и същите са заявили, че “Б. Т.” е наемател по договор за наем, сключен с [фирма]. Въводът е бил осъществен на 05.11.2009 г.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че ответниците М. и С. С. дължат обезщетение на ищеца [фирма] за лишаването му от възможността да ползва същия за периода 05.01.2007 г. до 05.11.2009 г. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че същите не са упражнявали фактическа власт през този период, по съображения, че след като предявеният против тях ревандикационен иск е бил уважен, ответниците е следвало да предадат имота на собственика и да не позволяват на третото лице [фирма] да влезе в него, още повече след като са знаели, че дружеството е сключило договор за наем с несобственик – [фирма].
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, по следния начин: по иск за заплащане на обезщетение по чл. 73 ЗС, предявен от собственика против лицето, осъдено да му предаде владението, следва ли ищецът да докаже, че след влизане в сила на осъдителното решение по чл. 108 ЗС ответникът продължава да упражнява фактическа власт върху имота или за да се освободи от отговорност, ответникът следва да докаже, че е предал имота на собственика. Този въпрос е обусловил крайния изход по спора и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 22.11.2011 г. по в.гр.д. № 317/2011 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 165 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 391/2010 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която М. Н. С. осъден да заплати на основание чл. 73 ЗС на [фирма] сумата 42 000 лв.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 840 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: