О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 30.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3748/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 44312 от 31.03.2016 г. на Р. С. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител Н. Г. от САК, против определение № 6532 от 16.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 429/2016 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-3 с-в. С него е оставена без уважение частната жалба на Р. С. А. срещу определение № 126 от 07.12.2015 г. по гр. д. № 63913/2015 г. на Софийския районен съд, 84-ти състав, с което на основание чл. 129, ал.3, предл. 1 от ГПК исковата молба е върната, а производството-прекратено.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че изводът на съда в двете инстанции относно изчисляване на дължимата държавна такса, съобразно характера на иска, а именно такъв по чл. 150 СК, е неправилен, т.к. никъде няма нормативна уредба, че ищеца трябва да заплати такса не върху материалния интерес, който ще му се присъди, а върху размер, който е приблизителен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос: Следва ли когато съдът е сезиран с иск за намаляване размера на присъдена издръжка /чл. 150 СК/, то държавната такса да се събира върху сумата, представляваща разликата от вече присъдената и тази която ищеца търси като нова намалена сума, или размерът на таксата следва да се изчисли върху търсената в петитума сума? – правен въпрос от значение за точното прилагане на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 150 СК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна, но е процесуално недопустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. С. А. със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 150 от СК против Т. А. и М. А., действащи чрез своята майка и законен представител И. Г. П., за намаляване на определените издръжки за децата от по 380 лв. за всяко от тях на по 130 лв. С разпореждане от 27.10.2015 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание в едноседмичен срок от уведомяването ищецът да изправи нередовностите й, като внесе по бюджетната сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 720 лв., за което в същия срок да представи по делото документ за внасянето й. Указани са последиците в случай на неизпълнение или на частично неизпълнение на указанията в указания срок, а именно, че исковата молба и приложенията ще бъдат върнати, а производството по делото – прекратено. Оставил е и без уважение молбата му от 17.11.2015 г., с която е поискано от съда да преразгледа разпореждането си и да постанови внасяне на държавна такса съобразно закона. С разпореждане от 18.11.2015 г. съдът е оставил без уважение молбата, като е посочил, че държавната такса е изчислена съобразно закона и е указал да се изпълнят указанията, дадени с разпореждане от 27.10.2015 г. Препис от разпореждането е връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 25.11.2015 г. Срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 02.12.2015 г., като същите не са били изпълнени, поради което съдът е постановил определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че държавната такса, която е следвало да бъде внесена от ищеца по предявените от него кумулативно съединени искове, правилно е определена от първоинстанционния съд и предвид обстоятелството, че не са изпълнени указанията, дадени от съда, в посочения от него срок, е потвърдил и оставил без уважение постановеното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима:
За да са налице основанията за допускане до касационен контрол на въззивните решения и определения, следва съдът да е извършил проверка за тяхната валидност и допустимост, като това задължение намира приложение и във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението, по което попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно определение, с което е потвърдено връщането на исковата молба на ищеца, поради невнасянето в срок на дължимата държавна такса в размер на 720, по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 150 СК за изменение на издръжка на ненавършилите пълнолетие негови деца. Следователно и по арг. на § 14 ПЗР ЗИДГПК, подадената след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по дело по иск за издръжка, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 44312 от 31.03.2016 г. на Р. С. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител Н. Г. от САК, против определение № 6532 от 16.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 429/2016 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-3 с-в.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: