О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София 23.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 138/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Й. Ц. като пълномощник на К. Д. Д. и Р. Д. В. против определението на Софийски градски съд, постановено на 20.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9949/2010 г. С него е оставена без уважение частната жалба на К. Д. и Р. В. против определение от 15.09.2009 г. по гр.д. № 8138/94 г. на Софийски районен съд, инкорпорирано в решението му от същата дата, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите инцидентен установителен иск за признаване за установено, че ответникът А. Ж. Т. не е собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 22/ 94 г.
В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателите считат, че същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите дали искът за ревандикация изключва правния интерес на ищците от предявяване на инцидентен установителен иск, с който да отрекат правото на собственост на ответника на конкретно придобивно основание, което последният е въвел в течение на процеса и не им е било известно към момента на предявяване на ревандикационния иск; има ли припокриване на защитата на субективното материално право чрез иска за ревандикация и чрез инцидентиния установителен иск,; налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск предвид обстоятелството, че той размества тежестта на доказване и в тежест на ответника ще бъде да доказва валидността на своето придобивно основание; зависи ли обемът на търсената защита от преценката на ищеца. Твърдят, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в представените с жалбата решения .
Ответникът А. Ж. Т. в писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателите К. Д. и Р. В. са предявили против А. Т. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ парцел ХІ- 399 от кв. 60 по плана на [населено място], в.з. “С.- Д.- ІІ ч.”, м.” Г.”. С молба от 01.06.1995 г. са предявили против същия ответник по реда на чл. 118 ГПК/ отм./ като инцидентен отрицателен установителен иск с искане да бъде установено, че ответникът не е придобил право на собственост върху този имот по силата на договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 22, т.І., дело № 16 738/92 г. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане инцидентния установителен иск, но с решението си от 15.09.2009 г. е прекратил производството по него, като е приел, че същият е недопустим, тъй като предметът му се припокрива с този на първоначалния иск по чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е споделил това становище, като в допълнение е посочил, че чрез иска за ревандикация ищците биха получили по- широка по обем и по- ефикасна защита на претендираното право на собственост, поради което нямат правен интерес от предявения като инцидентен отрицателен установителен за собственост.
Поставените в изложението към частната касационна жалба правни въпроси са относими към процесуалния спор, разрешен с обжалваното въззивно решение. От представената обаче незадължителна практика на ВКС – решение № 95 от 19.02.2001 г. по гр.д. № 526/2000 г. на ІІ г.о.; решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 95/01 г. на ІV г.о , не може да се направи извод, че въпросите са разрешавани противоречиво. Вярно е, че тези решения третират въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и правното положение на ищеца по него, но в други хипотези, които съществено се различават от настоящата, доколкото в случая отрицателният установителен иск на ищците не е предявен самостоятелно, а допълнително като инцидентен в процеса по иска за ревандикация, поради което водеща е спецификата на тази форма на обективно съединяване на исковете.
Съгласно чл. 118 ГПК/ отм./ страните по делото могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Предмет на иска за ревандикация е правото на собственост на ищеца върху вещта, а съществуването му не е предпоставено от това ответникът да не е собственик на същата вещ, т.е. оспореното с отрицателния установителен иск правоотношение не е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния иск. Уважаването на отрицателния установителен иск означава само, че ответникът не е собственик на вещта, но не и че същата е собственост на ищеца. Дори да бъде отречено правото на собственост на ответника, искът за ревандикация ще подлежи на отхвърляне, ако ищецът не докаже по положителен начин, че е придобил правото на собственост на посоченото от него основание. Следва да се посочи и това, че при уважаване на ревандикационния иск ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника не само на противопоставеното от него придобивно основание, но и на тези, които е могъл да противопостави, тъй като с влизане на решението в сила се преклудират както неуважените, така и непредявените възражения.
По изложените съображения обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, постановено на 20.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9949/2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: