О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 15.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 493/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Л. като процесуален представител на О. И. Г., срещу определение № 12001 от 13.07.2012 г. по ч.гр.д. № 6487/2012 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: доколко и при какви условия се прилага задължителната практика на ВКС относно имуществените отношения между съпрузи, създадена при действието на СК от 1968 г., на СК от 1985 г. и СК от 2009 г.; допустим ли е иск по чл. 29, ал.3 СК, предявен по време на висящ процес за развод, предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК ; допустим ли е иск по чл. 29, ал.3 СК при условията на евентуалност при предявен като главен иск за определяне на изключителна собственост на единия съпруг по отношение на конкретна вещ, придобита по време на брака; приложимо ли е ТР № 63/84 г. на ОСГК на ВС към искове по чл. 21, ал.3 и 4 СК и чл. 29, ал.3 СК; в какъв смисъл следва да се тълкува понятието “общо имущество”.
Ответницата Д. Ж. Г. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение подадената от О. И. Гърков частна жалба против определението на Софийски районен съд, постановено на 21.04.2012 г., с което е върната подадената от О. Гърков искова молба в частта й, касаеща предявения от него иск против Д. Г. за определяне на дял от 7/8 ид. части за ищеца от недвижим имот, придобит по време на брака му с ответницата, представляващ ателие № 8 на пети жилищен етаж, находящо се в жилищната сграда в [населено място], [улица], поради значително надвишаващ принос. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че при условията на евентуалност жалбоподателят е предявил иск по чл. 29, ал.3 СК, който има за предмет определяне на по – голям дял на единия съпруг от общото имущество, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, т.е. предмет на този иск може да бъде само общото имущество, придобито през време на брака, а не отделна вещ от него. На следващо място е посочил, че този иск може да бъде предявен в срок до една година от прекратяване на брака и тъй като по делото не са били представени доказателства, че бракът между страните е прекратен, въззивният съд е приел, че и на това основание искът е недопустим.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът О. Г. е твърдял, че с ответницата са съпрузи и между тях има висящо дело за развод. По време на брака е закупил жилище в [населено място] за сумата 54 000 евро. Всички суми, свързани с неговото закупуване, изплащане на кредита и поддръжка, били осигурени от ищеца и неговата майка, като ответницата няма принос в придобиването му нито чрез извършване на плащания, нито чрез адекватни грижи за децата и семейството. Сезирал е съда с искане да признае за установено по отношение на ответницата, че придобитият през време на брака недвижим имот е изключително негова собственост поради липса на съвместен принос в придобиването му, а при условията на евентуалност – да бъде признато за установено, че приносът му в придобиване на описания имот е 7/8 към 1/8 за ответницата.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по въпроса доколко и при какви условия се прилага задължителната практика на ВКС относно имуществените отношения между съпрузи, създадена при действието на СК от 1968 г., на СК от 1985 г. и СК от 2009 г. В решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр.д. № 1700/2010 г. на ВКС, ІV г.о., на което се позовава и жалбоподателят, е прието, че след като разпоредбата на чл. 29, ал.3 СК възпроизвежда текста на 28, ал.3 от СК от 1985 г. /отм./, разрешението по действуващото законодателство следва да бъде същото като при действието на отменения материален закон. Цитираното решение дава принципен отговор на поставения от жалбоподателя правен въпрос в кои случаи задължителната практика, създадена при действието на отменените СК от 1968 г. и СК от 1985 г. следва да се счита приложима и при действието на СК от 2009 г.
Обхватът на имуществото, по отношение на което съпругът може да предяви иск за определяне на по- голям дял, е очертан по аналогичен начин в нормата на чл. 29, ал.3 СК от 2009 г., в чл. 28, ал.3 СК от 1985 г. и в чл. 14, ал.4, изр. 2 СК от 1968 г. Поради това и с оглед изложеното по- горе следва да се приеме, че по въпроса допустим ли е иск по чл. 29, ал.3 СК, съединен при условията на евентуалност с иск за определяне на изключителна собственост на единия съпруг по отношение на конкретна вещ, придобита по време на брака / чл. 21, ал.4 СК/, ще се прилагат постановките на ТР № 63/84 г. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 14, ал.4, изр.2 от СК от 1968 г., което не е изгубило значението си. В него е прието, че искът /по чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК от 1968 г./ за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество. Съображенията за това са, че приносът за придобиване на общото имущество може да се изрази в различни форми – влагане на парични средства, на труд, грижи за домакинството и за децата, поради което приносът на единият съпруг може да е значителен в придобиването на конкретна вещ, но незначителен в придобиването на съпружеската имуществена общност като цяло, което налага да се изследва приносът за придобиване на цялото имущество и за него да се определят частите, ако е налице неравенство. Обективно съединяване на конститутивния иск за определяне на по – голям дял от общото имущество по чл. 29, ал.3 СК с установителен иск по чл. 21, ал.4 СК за липса на съвместен принос, при което главен е установителния иск, а конститутивният- евентуален, е допустимо в хипотезата, когато общото имущество се изчерпва с вещите, предмет на установителния иск / ср. т.7 от ППВС № 8/80 г./.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение по допустимостта на обективното евентуално съединяване на иска по чл. 29, ал.3 СК с иск по чл. 21, ал.4 СК е съобразено с тази практика, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустим ли е иск по чл. 29, ал.3 СК, предявен по време на висящ процес за развод, предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК. Както се посочи по- горе, нормата на чл. 29, ал.3 СК е аналогична на нормата на чл. 28, ал.3 СК от 1985 г. по приложението на която има задължителна и трайно установена съдебна практика, която приема, че иск за определяне на по- голям дял от общото имущество може да се предяви само след прекратяване на брака или на имуществената общност при прекратяване на имуществената общност поради развод. Това следва и от разпоредбата на чл. 31 СК.
По изложените съображения обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12001 от 13.07.2012 г. по ч.гр.д. № 6487/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: