О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 28.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 октомври 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 946/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. Т. в качеството й на процесуален представител на [фирма] със седалище [населено място], против решението на Софийски градски съд, постановено на 25.03.2010 г. по гр.д. № 144/09 г. С него е отменено решението на Софийски районен съд от 11.08.2008 г. по гр.д. № 7883/06 г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС и вместо него е постановено друго, с което [фирма] е осъдено да предаде на Й. С. С. и Г. С. С. владението върху недвижим имот с площ 112 кв.м., за който е отреден ПИ № 3077, с граници: от две страни улица и част от УПИ ХІІІ- за КОО, находящ се в кв.27б, м. ”Студентски град” в [населено място].
В касационната жалба са изложени алтернативно доводи за недопустимост на въззивното решение, съответно за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че искът за ревандикация е преждевременно предявен и поради това – недопустим, тъй като решението по чл. 18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ, на което ищците основават правата си, не е придружено от скица на имота, заверена от техническата служба и от поземлената комисия, а в самото решение имотът не е индивидуализиран с неговите граници.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се обосновават основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възстановяване на земеделската земя и допустимостта на иска по чл. 108 ЗС в противоречие с практиката на ВКС, както и че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Касаторът се е позовал на ТР № 1/ 07.01.1997 г. на ОСГК на ВС, решение № 820 от 25.11.2004 г. по гр.д. № 514/04 г. на І г.о на ВКС, решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр.д. № 1912/97 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 247 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 1075/08 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 1179 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 3365/07 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответниците по касация Й. С. С. и Г. С. С. чрез своя пълномощник адв. Е. М. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6740/99 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е било признато правото на наследници на С. С. В. на възстановяване на собствеността върху няколко земеделски имота в землището на Д., в това число и 2.7 дка в м. ”К.”, пл.№ 945, 946 и 947 , кад. лист 621 и 645 по КП от 1950 г . Въз основа на това решение и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ от 24.04.2001 г. ПК-Район В., [населено място], е постановила решение № 8340 от 16.07.2001 г., с което е възстановила 112 кв.м. от имот пл.№ 945, като в решението са описани границите на целия имот по КП от 1950 г. Решението не е било придружено със скица, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината, но въззивният съд е приел, че това обстоятелство не води до извод за незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността, нито до невъзможност за индивидуализиране на реално възстановения имот, тъй като решението на ПК препраща към скицата по чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ, а в нея местонахождението и границите на възстановения имот са ясно определени. Оттук е направил извод, че решението легитимира ищците като собственици на процесния недвижим имот, който се владее от ответника без правно основание и е уважил предявения ревандикационен иск.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, по който се иска допускане на касационно обжалване, е за това завършена ли е процедурата по възстановяване на собствеността върху имот в границите на урбанизираните територии, ако към решението по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ няма скица, заверена от общинската служба по земеделие и от техническата служба на общината и в такъв случай допустим ли е иск за ревандикация на този имот. Въпросът е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не са осъществени специалните критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На първо място следва да се посочи, че представените от касатора решения на ВКС, постановени при действието на ГПК/ отм./, не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос, защото по него вече има формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на ВКС, а съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК, в такъв случай няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Решенията на ВКС, постановени по новия съдопроизводствен ред, се обхващат от основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което в случая също не е осъществено. Практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК, приема, че в случаите, когато собствеността се възстановява в хипотезата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ – за имоти, намиращи се в урбанизирани територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, индивидуализацията на имота се извършва още преди постановяване на решението по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ чрез процедурата по издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, които съдържат сведения дали имотът е нанесен в кадастралния план; номерът и размерът на имота според плана; размерът на застроената площ; размерът на свободната площ, подлежаща на възстановяване, границите и площите за възстановяване и пр., поради което реституционното производство приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. В този смисъл са решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1333/09 г. на І г.о., решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1134/09 г. на ІІ г.о. и решение по гр.д. № 4358/08 г. на І г.о. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е приел, че чрез направеното в решението но поземлената комисия препращане към удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, възстановеният имот е индивидуализиран по площ, местонахождение и граници съобразно изискването на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, поради което реституционното производство е приключило и решението е годно да породи конститутивното си действие и да легитимира ищците като собственици на възстановения с него имот.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 25.03.2010 г. по гр.д. № 144/09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: