О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 12.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4945/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
С определение № 1152 от 29.04.2013 г. по ч.гр.д. № 775/2013 г. на Бургаския окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на М. Д. К., Д. К., Т. М. Б. и М. Ф. Б., подадена чрез техния пълномощник адв. П. Н., против протоколно определение от 23.01.2013 г. по гр.д. № 375/2011 г. на Районен съд – Поморие, с което съдът е конституирал частните жалбоподатели като ответници по делото. Оставена е без уважение частната жалба на М. Ф. и М. Д., подадена чрез техния пълномощник адв. В. Д., против протоколното определение от 23.01.2013 г. по гр.д. № 375/2011 г. на Районен съд- Поморие, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за конституирането им по делото като трети лица – помагачи на страната на ищеца. Оставена е без разглеждане частната жалба на Ш. Р. К., представляван от адв. В. Д., против определение от 23.01.2013 г. по гр.д. № 375/2011 г. на районен съд П., с което е оставено без уважение искането му за спиране изпълнението на решението на общото събрание на етажната собственост на [фирма].
Въззивното определение е обжалвано с частна жалба /посочена като касационна жалба/ от М. Д. К., Д. К., Т. М. Б. и М. Ф. Б., действащи чрез своя процесуален представител адв. П. Н.. Жалбоподателите поддържат, че определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че въззивният съд се е произнесъл с един съдебен акт по три частни жалби, подадени от различни лица и насочени срещу три различни определения на Районен съд- Поморие, за които са били внесени три отделни държавни такси, като при това не е посочил кое е правното основание за разглеждане на тези жалби в едно производство. Поддържат също, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като в разпоредбата на чл. 23, ал.5 ЗУЕС не било посочено, че собствениците, които желаят да участват лично в дело, по което управителят представлява собствениците, трябва да се конституират към една от страните – ищец или ответник. Според изложените в жалбата доводи, те не са страни по делото, а само участници в него.
Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба и от М. Ф. и М. Д. чрез техния пълномощник адв. В. Д.. Сочат, че в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба, определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като част от изложените в тази насока съображения са идентични с тези в посочената по- горе частна жалба. На следващо място сочат, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като не е изложил мотиви защо намира искането им да встъпят в делото по реда на чл. 218 ГПК за неоснователно.
Подадена е и трета частна жалба срещу въззивното определение от Ш. Р. К. чрез адв. В. Д., с която същото се атакува като неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против отказа на Районен съд – Поморие да спре изпълнението на решението на общото събрание на етажната собственост. Сочи, че произнасянето на въззивния съд по допустимостта на частната жалба е в противоречие с приетото по идентичен случай в определение № 107 от 05.0.2012 г. по ч.гр.д. № 602/2011 г. на ВКС, І г.о. Поддържа и оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила за това, че въззивният съд се е произнесъл с едно определение по трите частни жалби, които имат различен предмет, изхождат от различни лица и за които са внесени отделни държавни такси.
В писмен отговор на жалбите [фирма], действащ в качеството на управител на етажната собственост, представляващ собствениците, изразява чрез своите процесуални представители адв. Р. Н. и адв. Е. Г. становище, че жалбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 375/ 2011 г. по описа на Районен съд – Поморие е образувано по молба от Ш. Р. К. за отмяна на решения на общото събрание на собствениците на сграда Е “/ Е./ в комплекс “С. ризорт” – [населено място], приети на 13.04.2011 г.
С молба от 17.12.2012 г. Ш. Р. К. е направил искане за спиране изпълнението на решенията на общото събрание до постановяване на решение по делото.
С отделни молби от 14.01.2013 г. М. Ф. и М. Д., представлявани от адв. В. Д., са поискали да бъдат конституирани на основание чл. 218 ГПК като трети лица, подпомагащи ищеца по делото.
С молби, подадени на 16.01.2013 г. , Т. М. Б., М. Ф. Б., М. Д. К. и Д. К. са поискали да бъдат допуснати до участие по делото на основание чл. 23, ал.5 ЗУЕС.
Тези молби са разгледани от първоинстанционния съд в проведеното на 23.01.2013 г. съдебно заседание.
Молбите на М. Ф. и М. Д. да бъдат конституирани като трети лица- помагачи на страната на ищеца не са уважени по съображения, че като собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, те имат правен интерес да участват като страни по делото, а не като трети лица.
Молбите на Т. М. Б. и М. Ф. Б., и на М. Д. К. и Д. К., са уважени, като същите са конституирани като ответници по делото.
Молбата на Ш. Р. К. за спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС е оставена без уважение като неоснователна.
Срещу тези определения са подени части жалби съответно от Т. М. Б., М. Ф. Б., М. Д. К. и Д. К., представлявани от адв. П. Н., от М. Ф. и М. Д., представлявани от адв. В. Д. и от Ш. Р. К., представляван от адв. В. Д.. По тях е образувано ч.гр.д. № 775/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд и е постановен един съдебен акт, съдържащ мотиви и отделен диспозитив по всяка от частните жалби. Като е процедирал по този начин, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 213 ГПК дава възможност на съда, когато има няколко висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника, или които имат връзка помежду си, да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
По частните жалби на М. Д. К., Д. К., Т. М. Б. и М. Ф. Б., и на Ш. Р. К..
Жалбите са насочени срещу прекратително определение, постановено за пръв път от въззивния съд, поради което подлежат на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, т.е. разглеждането им не е обусловено от наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Като подадени в срока по чл. 275, ал.1, ГПК същите са процесуално допустими.
Разгледана по същество, частната жалба на М. Д. К., Д. К., Т. М. Б. и М. Ф. Б., е неоснователна.
Производството пред съда, което се образува по молба по чл. 40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост, е исково и се развива по реда на ГПК. В това производство лицето, което е подало молбата за отмяна, има качеството на ищец, а ответници са всички останали собственици на самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост. Неподалите молба за отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост собственици придобиват процесуалното качество на ответници независимо от тяхната воля и от това дали са изявили желание съгласно чл. 23, ал.5 ЗУЕС да участват в делото. Упражняването на правото по чл. 23, ал.5 ЗУЕС чрез изрично волеизявление до съда само им дава възможност да извършват самостоятелно всички съдопроизводствени действия.
В случая подадената от М. Д. К., Д. К., Т. М. Б. и М. Ф. Б. молба по чл. 23 ал.5 ЗУЕС за лично участие по делото е била уважена, поради което за тях не е бил налице правен интерес от обжалване на постановеното от Районен съд- Поморие определение. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Наведеният в частната жалба довод за това, че по реда на чл. 23, ал.5 ЗУЕС собствениците ставали участници, но не и страни по делото, е правно неиздържан, тъй като участници в процеса са съдът и страните. Не е ясно в какво друго правно качество, освен като страна по делото и то като ответници по предявения иск, жалбоподателите считат, че би следвало да бъдат конституирани. След като не са подали в срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС молба за отмяна на решението на общото събрание, жалбоподателите не биха могли да бъдат конституирани като ищци, тъй като процесуалният закон не дава възможност за “присъединяване към исковата молба”. Правното им положение на ответници не означава, че не могат да изразят собствено становище по иска, което се различава от това на управителя като представляващ останалите собственици и ако интересът им съвпада с този на ищеца, да извършват такива процесуални действия, които са насочени към постигане на благоприятно за тях решение. Когато интересът на представляваните от управителя ответници противоречи на интереса на встъпилите по реда на чл. 23, ал.5 ЗУЕС лица, представителната власт на управителя по отношение на последните отпада.
Разгледана по същество, подадената от Ш. Р. К. чрез адв. В. Д. частна жалба е основателна. Съгласно чл. 40, ал.3 ЗУЕС молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. По своя характер спирането на изпълнението на решението на общото събрание на етажната собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му докато трае исковия процес. Вярно е, че ЗУЕС като специален закон не урежда изрично обжалваемостта на определението на съда, с което се допуска или се отказва спиране на изпълнението на решението, но с оглед разпоредбата на чл. 42 ЗУЕС, която препраща към ГПК относно реда за разглеждане на молбата за отмяна на решението, следва да се приеме, че по отношение на определенията по чл. 40, ал.3 ЗУЕС ще намери приложение разпоредбата на чл. 396 ГПК.
Като е достигнал до обратен извод, въззивният съд е постановил неправилно определение, което в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за произнасяне по същество по подадената от Ш. Р. К. частна жалба.
По частната касационна жалбаа на М. Ф. и М. Д., подадена чрез техния пълномощник пълномощник адв. В. Д..
С жалбата се атакува въззивно определение, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Ф. и М. Д. срещу определение на първоинстанционния съд, с което е отказано конституирането им като трети лица – помагачи по реда на чл. 218 ГПК.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивните определения, с които се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което се отказва конституирането на трето лице- помагач, не попадат в кръга на посочените в чл. 274, ал.3 ГПК, за които е предвидена възможност за касационно обжалване. Те не са преграждащи по своя характер, тъй като не засягат възможността за предявяване на иск от или против третото лице в отделно исково производство, нито с тях се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателите имат качеството на ответници по иска за отмяна на решението на Общото събрание на етажната собственост, т.е. те имат качеството на главна страна, и не могат да участват по делото в друго качество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната касационна жалба, подадена от адв. В. Д. като пълномощник на М. Ф. и М. Д., против определение № 1152 от 29.04.2013 г. по ч.гр.д. № 775/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба против
определение от 23.01.2013 г. по гр.д. № 375/2011 г. на Районен съд – Поморие, с което е отказано конституирането на М. Д. и М. Ф. като трети лица по реда на чл. 218 ГПК.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1152 от 29.04.2013 г. по ч.гр.д. № 775/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от М. Д. К., Д. К., Т. М. Б. и М. Ф. Б., действащи чрез адв. П. Н., частна жалба против определението на Районен съд – Поморие от 23.01.2013 г. по гр.д. № 375/2011 г., с което съдът се е произнесъл по искането им по чл. 23, ал.5 ЗУЕС.
ОТМЕНЯ определение № 1152 от 29.04.2013 г. по ч.гр.д. № 775/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Ш. Р. К. частна жалба против определението на Районен съд- Поморие по чл. 40, ал.3 ЗУЕС, постановено на 23.01.2013 г. по гр.д. № 375/2011 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: –