О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 19.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 30/2013г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1331 от 02.11.2012 г. по в.гр.д. № 1069/ 2012 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 149 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 20/2012 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против [фирма] със седалище [населено място] установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор 40909.117.75, пл.№ 1200 в кв. 157 по плана на [населено място], с площ 24 000 кв.м, от който са образувани три поземлени имота: ПИ с идентификатор 40909.117.108 с площ 8045 кв.м, ПИ с идентификатор 40909.117.109 с площ 4091 кв.м и ПИ с идентификатор 40909.117.110 с площ 11875 кв.м и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 154, нот. дело № 574/2001 г.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на Държавата, чрез ю.к. в. Т.. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси: относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната цялост и взаимна връзка и относно допускането на повторна съдебна експертиза, когато представеното по делото заключение е било оспорено като необосновано и възниква съмнение за неговата правилност; кои са елементите, които следва да са налице, за да се осъществи фактическия състав на придобиването по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./; прилага ли се разпоредбата на чл. 81 НДИ/ отм./ във връзка с чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. Х., действащо чрез адв. Т. Б., изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с решение от 08.11.1993 г. по ф.д. № 53/89 г. на Окръжен съд- Кърджали е вписано преобразуване на ДФ “У.” в еднолично търговско дружество с държавно имущество с наименование [фирма] на основание разпореждане № 71 от 10.08.1993 г. на Министерския съвет. Дружеството е с капитал 164 229 хил. лв и поема активите и пасивите на държавната фирма по баланса й към 31.12.1992 г. През 1996-1997 г. по реда на масовата приватизация са продадени част от акциите на дружеството, след което е извършено вписване на промяна в наименованието от [фирма] в [фирма]. През 2004 г. [фирма] е преобразувана чрез отделяне от дружеството на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност и е вписана промяна в наименованието от [фирма] на [фирма].
Въз основа на така установените обстоятелства по делото въззивнияут съд е приел, че ответникът [фирма] е правоприемник на ДФ “У.”- К..
Твърдението на ищеца е било, че спорният терен с площ 24 дка, представляващ земята, върху която са изградени сградите на Варобетонов център № 1 в [населено място], не е станал собственост на ответното дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, тъй като в баланса на преобразуваната държавна фирма са били включени само сградите, но не и земята, поради което същата е останала държавна собственост.
Въззивният съд е приел, че спорният терен е бил част от активите на държавната фирма към момента на преобразуването й в еднолично ткърговско дружество с държавно имущество. За да обоснове този извод се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, според което терен с площ 24 дка е бил заведен по баланса на ДФ “У.” към 31.12.1992 г. в сметка “Земи”, като е посочена 1967 г. като година за въвеждането в експлоатация. Вещото лице е посочило, че теренът е записан под номенклатурен номер 201003 с наименование “Площадка варобетонов център 1- К.”, с обща площ 24 393 кв.м с отчетна стойност 7 160 лв. Извършена е оценка на имуществото на ДФ “У.” на основание ПМС № 179/91 г., като процесният терен е оценен на 2 832 000 лв. при остатъчна стойност 7 160 лв. Оценката е извършена е от шест независими експерти въз основа на инвентарни описи и данни от материалните отчети на държавната фирма. Земите и терените на фирмата от 42 000 лв. са оценени на 16 615 676 лв. Извършена е оценка и на другите дълготрайни материални активи. В резултат на тази оценка основния капитал на държавната фирма, който към 31.12.2992 г. е бил 37 825 хил. лв., към 31.03.1993 г. е бил коригиран на 164 229 хил. лв. Въззивният съд е кредитирал изцяло даденото от вещото лице заключение и въз основа на него е заключил, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавната фирма и към момента на преобразуването й не е изключен от имуществото, формиращо капитала на новоучреденото дружество, поради което на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ е станал негова собственост. Намерил е за неоснователен доводът на ищеца, че дружеството не придобило процесния недвижим имот поради това, че балансовата стойност на имота не е внесена в държавния бюджет, като е посочил, че фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ не изисква плащане от дружеството на стойността на внесеното имущество, а тази стойност държавата получава по пътя на приватизацията.
Заключението на съдебно – счетоводната експертиза, на което съдът в двете инстанции е основал решението си, е било оспорено от ищеца, който не е бил съгласен с направените от вещото лице констатации, тъй като според него те противоречат на представените с исковата молба писмени доказателства и в частност с “Приложение 8 – Разшифровка на дълготрайните материални активи от годишния баланс за 1994 г. на [фирма]- К.”, подписана от главния счетоводител и от изпълнителния директор на дружеството, в която в раздел V- “Земи” не е посочен терен с площ 24 дка, представляващ земята, върху която е изграден Варобетонов център 1. Направеното от процесуалния представител на ищеца искане за назначаване на повторна разширена съдебно – счетоводна експертиза със същата задача е оставено без уважение от първоинстанционния съд, който се е мотивирал с това, че ищецът не е изложил съображенията си защо счита заключението за необосновано и пораждащо съмнение в неговата правилност.
С оглед на изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси за предпоставките за допускане на повторна експертиза и за доказателственото значение заключението на вещото лице. Доколкото изводите на въззивния съд за придобиване право на собственост върху процесния имот от ответното дружество по реда на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ се основават изцяло на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според която този терен е бил част от активите на държавната фирма към момента на преобразуването й, следва да се приеме, че посочените процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, като същевременно са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1331 от 02.11.2012 г. по в.гр.д. № 1069/ 2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 3 522.70 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: