О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 17.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №1066/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М., представлявано от министъра на културата чрез ю.к. М. Г., против решение № 348 от 01.03.2011 г. по в.гр.д. № 390/2010 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите : представлява ли уставът на Ю. доказателство / източник на данни/, за това, че ЮЛ е правоприемник на друг правен субект; липсата на данни за фактическото предаване на имот на субект, който се явява правопримник по право на собственика, пречка ли е за придобиването му. Касаторът поддържа, че по тези въпроси липсва съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя се и въпросът
какво е правното значение на акта за държавна собственост и може ли при наличието му да се приеме, че посоченият в него недвижим имот не е бил одържавяван, както се поддържа, че по този въпрос касационното обжалване е допустимо в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК- въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация Синдикат на българските учители в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за трети път пред касационната инстанция. С въззивното решение, в обжалваната му част, е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 07.03.2003 г. по гр.д. № 1270/99 г. в частта, с която Министерството на културата е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на Синдикат на българските учители владението върху масивна административна сграда на 6 етажа, находяща се в [населено място], пл. ”С.” № 11, без двата киносалона, магазина и обслужващите помещения към тях, находящи се в партера и сутерена на сградата, построена в парцел VІІІ-6 в кв. 402 по плана на [населено място], м. ”Центъра”, с площ 1 000 кв.м по плана от 1939 г. Прието е за установено, че Синдиката на българските учители е правоприемник на Учителсктата взаимоосигурителна и взаимоспомагателна каса, която с два договора за покупко- продажба, съответно от 1909 и 1924 г. е закупила дворното място от 1000 кв.м, ведно с построените в него постройки. През 1934 г. е извършено надстрояване на сградата на Касата в сегашния й вид. Приел е, че имотът не е бил одържавен по силата на Закона за Д. от 1946 г. /ДВ бр. 143 от 27.06.1946 г./, а е останал в собственост на Професионалната организация на работниците по просветата и взаимоосигурителната и взаимоспомагателната каса към нея. За да обоснове този извод въззивният съд се е позовал на Забележка към чл. 6 от ЗДЗИ, с който приложението на разпоредбата на чл. 6, предвиждаща преминаване от деня на влизане на закона в сила към Д. на застрахователните състави и имуществата на заварените акционерни застрахователни дружества, взаимозастрахователни сдружения, малки застрахователни сдружения, на държавните и държавно- автономните застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони при отделни ведомства и професионални сдружения застрахователни, пенсионни и посмъртни каси и фондове, е отложено временно по отношение на малките застрахователни сдружения/ посмъртни и пенсионни фондове, включително съществуващите по особени закони/ докато М. съвет по доклад на Д. постанови и тяхното включване в Д.. Посочил е също, че с Указа за взаимоспомагателните и застрахователните каси и фондове / ДВ бр. 197/21.08.1950 г./ е било предвидено преминаване на съществуващите по силата на закон, указ, устав взаимоспомагателни каси и фондове изцяло към съответните професионални съюзи и сливането им в единни взаимоспомагателни каси към същите. Съгласно чл. 9, ал.1 от този указ, всички каси, фондове, сдружения и други, имащи застрахователен характер, е било предвидено да преминат изцяло към Д., а съгласно чл. 10- недвижимите имоти на ведомствените и професионалните каси и фондове, доколкото не служат за покриване на техническите резерви и няма да бъдат необходими при преобразуване на застраховките за покриване на евентуални недоимъци, се предават безвъзмездно на професионалните съюзи за почивка на работниците и служителите или за други цели на съюза. С помощта на съдебно- икономическа експертиза е било установено, че към момента на влизане в сила на този закон Учителската взаимоосигурителна и взаимоспомагателна каса е имала достатъчно средства за покриване на недоимъците, като недвижимите имоти не са били необходими за покриване на загубите/ съотношението между балансовата стойност на имотите и загубите е 8:1/. Оттук въззивният съд е направил извод, че доказателствената сила на А. № 3230/07.08.1950 г., с който процесният имот е бил актуван за държавен на основание ПМС от 27.07.1950 г. като бивша собственост на Д., е оборена, тъй като отразените в него факти не отговарят на действителното правно положение- държавата не придобила правото на собственост върху имота на основание посоченото в акта ПМС, а имотът е останал в собственост на праводателя на ищеца.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите от касатора правни въпроси представлява ли уставът на Ю. доказателство / източник на данни/, за това, че ЮЛ е правоприемник на друг правен субект и дали липсата на данни за фактическото предаване на имот на субект, който се явява правопримник по право на собственика, е пречка за придобиване на имота. Тези въпроси не са обуславящи изхода на делото и в този смисъл не осъществяват общото изисквани на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводът за наличие на правоприемство между ищеца Синдикат на българските учители и Учителсктата взаимоосигурителна и взаимоспомагателна каса, не се основава на посоченото в чл. 27 от Устава на Синдиката на българските учители, приет на проведения на 14.03.1990 г. извънреден конгрес на Съюза на българските учители и І учредителен конгрес на Синдиката на българските учители, според което синдикатът е правоприемник на Съюза на българските учители, Съюза на работниците по просветата, Просветния съюз, Българския учителски съюз, на фондовете към тези организации и на Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса, на Просветната кооперативна взаимоспомагателна каса, посмъртния фонд на учителите и служителите и др., а е изведен след анализ на действуващите след 1945 г. законови разпоредби, свързани с реорганизацията на професионалните организации, взаимоспомагателните каси и фондове и тяхното имущество. Обстоятелството, че процесният имот не е бил предаден реално за ползване на Д., е посочено от въззивния съд само като допълнителен аргумент в подкрепа на извода му, че имотът не е бил одържавен от ищеца на основание Закона за Д. и не е преминал в патримониума на държавата.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК и по третия въпрос- какво е правното значение на акта за държавна собственост и може ли при наличието му да се приеме, че посоченият в него недвижим имот не е бил одържавяван. Твърдението на касатора, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата, не е подкрепено с позоваване на конкретни решения. Последователна е съдебната практика, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост се ползват с предвидената в чл. 5, ал.2 ЗОбС и ЗДС доказателствена сила, но тя може да бъде опровергана, защото самия акт няма правопораждащо, а само констативно действие. Правото на собственост на държавата, съотв. на общината възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината. В този смисъл напр. решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 661/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/09 на ВКС, І г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в съответствие с цитираната практика.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 01.03.2011 г. по в.гр.д. № 390/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: