О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 20.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 165/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. Д. чрез нейния пълномощник адв. Г. М. против решение № 477 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 505/2010 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим поради липса на правен интерес иск.
Жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречието му с практиката на съдилищата по разрешения с него процесуален въпрос за допустимостта на установителен иск за собственост, предявен от невладеещия съсобственик срещу владеещия такъв при наличие на възможност за предявяване на иск за делба или осъдителен иск. Позовава се на решение № 223 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 2586/09 г. на Софийския апелативен съд, решение № 1109 от 09.07.2003 г. по гр.д. № 1890/02 г. на V г.о. на ВКС, решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр.д. № 782/78 г. на ІІІ г.о. на ВС, решение № 1019 от 10.05.1996 г. по гр.д. № 519/95 г. на ІV г.о. на ВС и решение № 1017 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 120/08 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от А. Г. Д. и М. Г. Д.- М. чрез техния пълномощник адв. В. М., ответниците по касация изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 29 от 25.01.2010 г. по гр.д. № 317/08 г. на Самоковския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Ц. Д. Д., че А. Г. Д. и М. Г. Д. – М. притежават право на собственост върху 3/8 ид. части от следния недвижим имот в [населено място]: УПИ ХІІІ, пл.№ 882 в кв. 49 по плана на селото, с площ от 607 кв.м, и построената в мястото двуетажна жилищна сграда. Въззивният съд е приел, процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ответницата Ц. Д. и бащата на ищците – Г. Д.. След смъртта на Г. Д. / 07.03.2003 г./ съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при права 1/2 ид. част за съпругата Ц. Д. и ? ид. част за наследниците. Със саморъчно завещание от 10.12.1994 г. Г. Д. е завещал на своите дъщери – ищците А. Д. и М. Д. – М., разполагаемата част от наследството си, която съгласно чл. 29, ал.3 ЗН е ? ид. част или в случая- 1/8 ид. част от процесния имот. Съдът е приел, че завещанието отговаря на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН и е породило валидно правно действие. По този начин ищците са придобили правото на собственост по наследяване по закон върху 3/24 ид. части за всяка от тях и по завещание по 1/16 ид. част- общо 3/16 ид. части, или двете заедно – 3/8 ид. части от имота.
Преди да се произнесе по съществото на спора въззивният съд е обсъдил и възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес и е намерил същото за неоснователно, като е посочил, че в случая правният им интерес се извежда от становището на ответницата по предявените искове, както и от интереса им да прекъснат придобивната давност, която тече в нейна полза, докато владее имота.
Поставеният в изложението правен въпрос, касаещ допустимостта на установителния иск за собственост, предявен от невладеещ съсобственик против владеещ такъв, е съществен за изхода на делото, но представените с изложението съдебни решения не налагат извод за противоречивото му разрешаване от съдилищата, по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Няма данни решение № 223 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 2586/09 г. Софийския апелативен съд, постановено между същите страни по идентичен спор, касаещ друг недвижим имот, в което е направен извод за недопустимост на предявения от А. Д. и М. Д. – М. против Ц. Д. установителен иск за собственост на идеални части от имота, обезсилено е първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, да е влязло в сила. Поради това посоченото решение не може да бъде съобразявано при изследване на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като не съставлява съдебна практика според дадените в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. От другите приложени към изложението съдебни решения относимо към настоящия казус е решение № 1017 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 120/08 г. на ІІІ г.о. на ВКС, което третира сходен казус. По предявен от един съсобственик против друг съсобственик установителен иск за собственост на идеална част от недвижим имот е прието, че искът е недопустим, тъй като съсобственикът – ищец не е във владение на имота и при това положение няма правен интерес от търсената с установителния иск защита, защото има на разположение осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Цитираното решение обаче също не може да обоснове наличие на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, защото по повдигнатия от жалбоподателката правен въпрос вече има формирана съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която приема, че не следва се отрече възможността за предявяване на установителен иск само поради това, че ищецът разполага с по-силна защита, каквато дава ревандикационният иск, особено в отношенията между съсобственици, когато общата вещ не може да бъде използвана едновременно от всички. Тогава съществува опасност тези, които упражняват фактическата власт, да променят държането във владение и да придобият собствеността върху цялата вещ по давност. С предявяването на установителен иск невладеещият съсобственик цели да установи правата си и да прекъсне по този начин придобивната давност, която е започнала да тече в полза на владеещия съсобственик. Посочено е също, че съдът не може да налага на ищеца да води иск за делба, когато той не желае да стори това / решение № 501 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 160/09 г. на ВКС, І г.о./ В същият смисъл се е произнесъл и въззивния съд, поради което няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 505/2010 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: