О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 78/2012 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Т. И. като пълномощник на С. М. В. срещу определение № 351 от 07.10.2011 г. по гр.д. № 749/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението поради неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон и несъобразяването му с доказателствата по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е върната касационната жалба, подадена от С. М. В. против решението на Софийски градски съд, постановено на 11.03.2011 г. по гр.д. № 823/08 г. и е прекратено производството по делото. Прието е, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск за собственост, чиято цена е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК минимален размер. Изводът е обоснован с това, че исковата молба е подадена при действието на ГПК/ отм./. Съгласно чл. 55, ал.1, б. “а” от същия закон цената по искове за собственост се равнява на ? от данъчната оценка на имота. Тъй като предмет на установителния иск за собственост е недвижим имот, чиято данъчна оценка е 5 959.40 лв., съгласно представеното по делото удостоверение, цената на иска възлиза на 1 488.15 лв., т.е. под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК/ ДВ бр. 100/ 2010 г./ са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по предвидения за това ред / чл. 116 ГПК – отм., чл. 214 ГПК /.Това следва от разпоредбата на чл. 56 ГПК/ отм./, идентична с разпоредбата на чл. 70 ГПК.
В случая посочената от ищците цена на иска в исковата молба е 1 490 лв., представляваща 1/4 от данъчната оценка на процесния недвижим имот, удостоверена с представеното по делото на л.5 удостоверение, издадено от Дирекция” ПАМДТ” София. До приключване на първото заседание по делото пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя, ответник по иска за собственост, не е повдигнат спор за цената на иска. Липсва правна възможност този спор да бъде повдиган за пръв път едва в настоящото производство, поради което наведените в частната жалба доводи, че ищецът неправилно е посочил цената на иска, тъй като данъчната оценка не е отчела извършените в имота подобрения, че цената на иска е следвало да бъде определена съобразно пазарната цена на имота, която е значително по- висока, както и че са били нарушени правилата за родовата подсъдност на делото съгласно чл. 80, б. “б” ГПК/ отм./, не могат да бъде обсъждани. Относно определянето на цената на иска процесуалният закон – чл. 56 ГПК/ отм./, чл. 70 ГПК, е предвидил специални правила, които в достатъчна степен гарантират защита на интересите на страните както с оглед определяне дължимата държавна такса по делата в съответната инстанция и родовата подсъдност, така и с оглед касационно обжалване на въззивните решения.
По изложените съображения обжалваното определение като постановено в съответствие с процесуалния закон и данните по делото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 351 от 07.10.2011 г. по гр.д. № 749/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: