О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 04.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1519/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Н. в качеството на пълномощник на В. Н. Щ., П. С. Щ. и Р. С. Щ., против въззивно решение № 865 от 11.05.2009 г. по в.гр.д. № 3344/08 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по разрешения с него процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всестранно и задълбочено представените от страните доказателства, без да дава превес на фактите, подкрепящи тезата на едната страна за сметка на другата. Позовават се на решение № 152 от 04.03.2008 г. по т.д. № 733807 г. на ІІ отд. на ТК на ВКС и решение от 08.02.2006 г. по т.д. № 631/05 г. на ІІ т.о. на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. Р. К. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на решението до касационен контрол по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 114 от 09.10.2008 г. по гр.д. № 585/08 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Щ., П. С. Щ. и Р. С. Щ. против Г. Р. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху УПИ ІХ-233 в кв. 46 по плана на [населено място], Пловдивска област, целият с площ 220 кв.м, ведно с построената в дворното място масивна сграда с площ 16 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдението си техният наследодател С. П. Щ. да е бил собственик на този имот. Изводът е обоснован с това, че с нотариален акт № 182/1975 г., на който са се позовали ищците, С. П. Щ. и В. П. К. били признати за собственици по давност на имот с площ 1550 кв.м., съставляващ парцел ІХ- 388 в кв. 19 по действуващия към този момент план на [населено място] от 1930 г. Процесният имот е част от бивш парцел VІІІ – 389 в кв. 19 по този план, записан на името на наследници на Г. Р.. Вещото лице от назначената съдебно- техническа експертиза е проследило регулационния статут на парцел VІІІ- 389 и е констатирало, че за периода от 1930 г. до 1990 г., когато е одобрен следващият регулационен план, няма изменение във формата, границите и размерите на този парцел. Установило е също, че парцел ІХ – 388, описан в нотариален акт № 182/ 1975 г., през 1981 г. е бил разделен на два парцела – нов парцел ІХ- 388, записан на името на В. К. и парцел ХІ-388, записан на името на С. П. Щ., прехвърлен на неговия син П. С. Щ.. С оглед тези констатации на вещото лице въззивният съд е приел, че е опровергано твърдението на ищците, че само наследодателят им С. Щ. е бил собственик на описания в нотариален акт № 182 /1975 г. парцел и че след като се разпоредил с ? ид. част от него в полза на сина си П. Щ., останала 1/2 ид. част била обособена в парцел VІІІ- 232, от който с плана от 1990 г. бил отделен нов имот пл.№ 233, за който бил отреден процесния парцел ІХ- 233. На следващо място съдът е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху имота и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като същият е бил ограден отпреди повече от 50 години и се ползува от ответната страна.
Решенията на ВКС, на които се позовават касаторите, за да обосноват противоречиво разрешен правен въпрос, са постановени по индивидуални правни спорове по реда на ГПК/ отм./ и съответно нямат задължителен характер, поради което соченото основание за достъп до касационно обжалване следва да се преквалифицира по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Значението на поставения процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всестранно и задълбочено представените от страните доказателства, без да дава превес на фактите, подкрепящи тезата на едната страна за сметка на другата, се мотивира с твърдението, че съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, установяващи упражняваното от В. Щ. и нейния съпруг – С. Щ., владение върху имот пл.№ 389 по плана от 1930 г., както и че е взел предвид обстоятелството, че Г. Р., на името на когото бил записан в разписния лист към плана от 1930 г. този имот е дядо на ищеца П. Щ.. Внимателния прочит на мотивите на въззивното решение налага извод, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите, разпитани пред първата и пред въззивната инстанция с оглед установяване факта и периода на упражняваното от наследодателя на ищците С. Щ. и неговата съпруга В. Щ. владение върху имот пл.№ 389 , но е намерил, че въз основа на тях не може да се направи положителен извод, че същите са владяли този имот в продължение на 10 и повече години. От друга страна по делото не са ангажирани доказателства, установяващи родствена връзка между Г. Р. и наследодателя на ищците. Следователно, поставения в изложението процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика. Доводите за неправилност на преценката на тези доказателства и направените въз основа на тях фактически и правни изводи не могат да се проверят в тази фаза на касационното производство, тъй като по съществото си представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, обсъждането на които предполага решението да е било допуснато до касационно обжалване съобразно критериите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 865 от 11.05.2009 г. по в.гр.д. № 3344/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: